Ден на гнева
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ден на гнева». Краткое содержание книги:
— Някаква теория какво се случва?
Локууд трескаво премисли възможностите и нито една не му се стори смислена. Успя да овладее надигащата се в него паника и да запази гласа си спокоен и нетрепващ:
— Не съм сигурен, че имам представа.
— Възможно ли е да си имаме работа с някакъв вътрешен бунт? Със саботаж?
— Възможно е.
Президентът се обърна към Мортън:
— Коя е най-близката военна база?
— Военновъздушната база Нелис в Невада.
— А подразделение на Националната гвардия?
— Във Флагстаф.
— ФБР?
— Също във Флагстаф — отговори директорът на ФБР от екрана.
Президентът се замисли, сбърчи чело и забарабани по масата.
— Накарайте ги да изпратят най-близко намиращия се хеликоптер, за да разучи положението.
При тези думи Гордън Галдън, началника на предизборната кампания, размърда тежкото си тяло, въздъхна и притисна пръст към меките си устни.
„Оракулът ще проговори“, кисело си помисли Локууд.
— Господин Президент? — Гласът на мъжа беше плътен, като на Орсън Уелс през годините, когато бе пълен.
— Да, Гордън?
— Позволете да изтъкна, че проблемът не е само научен. Това е и политически проблем. Вече седмици наред пресата и другите питат защо Изабела не е онлайн. „Таймс“ пусна уводна статия миналата седмица. Преди четири дни един от учените се е самоубил. Сред християнските фундаменталисти се вихри буря. А сега пък учените не отговарят на телефоните си. А отгоре на всичко имаме и научен съветник, който се прави на шпионин.
— Гордън, аз го одобрих — прекъсна го президентът.
Галдън продължи невъзмутимо:
— Господин Президент, заплашва ни истинско бедствие в отношенията с обществеността. Вие подкрепихте проекта „Изабела“. Вие се отъждествихте с него. Ще понесете голям удар, освен ако веднага не разрешим този проблем. Изпращането на хеликоптер, за да разследва, е твърде малко и твърде късно. Ще отнеме цяла нощ и на сутринта отново ще цари бъркотия. Бог да ни е помощ, когато медиите надушат.
— Тогава какво предлагаш, Гордън?
— Да разрешим проблема до утре сутринта.
— Как?
— Изпратете екип, оборудван да поеме контрола над Изабела, изключете я и изведете учените от там.
— Един момент — прекъсна го президентът. — Проектът „Изабела“ е най-хубавото нещо, което съм направил. Проклет да съм, ако изключа машината.
— Или вие ще я изключите, или тя вас.
Локууд се смая, че един съветник се обръща толкова грубо към президента.
— Господин Президент — обади се Мортън, — съгласен съм с Гордън. След по-малко от два месеца има избори. Не разполагаме с време. Трябва да затворим проекта „Изабела“ тази нощ. По-късно ще оправим нещата.
— Дори не знаем какво става там — каза президентът. — Откъде знаете, че си нямаме работа с терористично нападение или с вземане на заложници?
— Може и да е така — съгласи се Мортън.
Мълчание. Президентът се обърна към съветника по въпросите на националната сигурност на един от мониторите.
— Вътрешното разузнаване да ти е подсказало какво става там?
— Нищо не ни е известно, господин Президент.
— Добре, да изпратим екип. Да са въоръжени и да са готови за всякакъв конфликт. Но без голяма мобилизация, нищо, което да накара пресата да застане нащрек и впоследствие да стане причина да изглеждаме глупаво. Малък и елитен екип от спецчастите, добре обучен — да отидат, да подсигурят проклетото място, да го затворят и да изведат учените. Операцията трябва да приключи на зазоряване. — Той се облегна. — Добре, кой може да го направи?
Обади се директорът на ФБР:
— Екипът за спасяване на заложници в Скалистите планини се намира в Денвър, а това е на около шестстотин и четирийсет километра от проекта „Изабела“. Единайсет висококвалифицирани мъже, всички бивши служители в Делта Форс, подготвени специално за действия на американска територия.
— Да, но в ЦРУ… — започна директорът на ЦРУ.
— Страхотно — прекъсна го президентът и се обърна към Локууд: — Стан? Ти какво мислиш?
Локууд с усилие запази гласа си спокоен.
— Господин Президент, според мен обсъждането на намесата на командосите е малко преждевременно. Съгласен съм с казаното от вас по-рано — най-напред трябва да разберем какво се случва. Сигурен съм, че има разумно обяснение. Изпратете хеликоптер с няколко човека, които, образно казано, да почукат на вратата.
Мортън се обади решително:
— Утре сутринта всяка телевизия в страната ще е там. Ще действаме под лупата на медиите. Няма да имаме свобода на действията. Ако по някаква причина учените са се барикадирали вътре, възможно е да се повторят събитията от Уейко.