Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Луиза затвори счетоводната книга и притисна с пръсти изморените си очи. През изминалата седмица бе проверила сметките и бе поработила здравата, за да предвиди разумни разходи за предстоящата зима, пролет и лято. На следващия ден щеше да пише на Кристофър, за да му изпрати отчета си.
Облегна глава на гърба на големия кожен стол и погледна навън, където вятърът играеше безконечна игра с тревата. Утре щеше да пише и на Питър. Може би не беше разумно да отговаря на писмото, което и бе изпратил.
На вратата на библиотеката се почука.
— Сеньора Гутиерез. Сеньор Райли идва с един непознат. Мислех, че ще искате да знаете.
— Благодаря, Анита.
Луиза стана и погледна през прозореца. Мос и един шкембест мъж току-що бяха стъпили на верандата. Непознатият ходеше вдървено. „Натъртен от седлото — помисли си тя. — Сигурно не е от тази част на страната, където децата се поклащат на гърба на коня по-често, отколкото на коленете на бащите си.“ Заинтригувана, побърза към салона, за да ги посрещне.
— Добър ден, Луиза — поздрави я Мос. — Намерих този приятел в Санта Рос. Разпитваше за теб и госпожа Талбът.
Стомахът на Луиза се сви нервно.
— Реших, че ако има въпроси, нека пита направо теб.
Непознатият свали шапката си. Беше с руса коса, червендалесто лице, внушителен засукан мустак и бледосини очи, чийто остър блясък контрастираше с пълнотата му.
— Госпожо Гутиерез, казвам се Дан Шифлин. Частен детектив.
Безпокойството прерасна почти до паника.
— Мос, мога да се справя с това. Благодаря.
— Както кажеш. — Хвърли многозначителен поглед към детектива. — Ще бъда наблизо.
— След като Мос излезе, Луиза поведе детектива към един стол.
— Изглеждате изтощен, господин Шифлин. Да ви приготвя ли нещо за пиене?
— Вода ще свърши добра работа, мадам.
Луиза изпрати Анита за кана студена вода, после седна в стола срещу госта.
— Какво мога да направя за вас, господин Шифлин?
— Имате ли нещо против да отговорите на няколко въпроса?
— За какво?
— Вие ли сте Луиза Гутиерез, която е управлявала бара „Лейди Лак“ в Денвър?
— Управлявах го. Все още го притежавам, но имам човек да движи нещата вместо мен.
Анита влезе с поднос с кана и две високи чаши.
— Благодаря, Анита. — Ръцете на Луиза трепереха, докато наливаше водата.
Детективът благодари за чашата вода, отпи голяма глътка и избърса устата си с ръкав.
— Добре тогава, госпожо Гутиерез, навярно ще можете да ми помогнете. Спомняте ли си за ваш клиент, убит миналия ноември — едър мъж на име Арнолд Стоун?
Седемнадесета глава
— Да се извиня? Аз? — Възмутена, Маги скочи от стола в гостната и се изправи пред Кристофър, сложила ръце на хълбоците си. — Ти трябва да се извиниш. Не аз се крия в храстите с руса синеока проститутка.
— Маги! Не съм се крил.
— Предполагам, че Амелия ти препречи пътя!
— Моля?
— Хвърли ти се иззад храстите? Направи ти засада иззад дърветата? Или може би през цялото време си знаел, че има намерение да се срещнете теб?
— Всъщност тя наистина ми направи нещо като засада. Не е тайна, че яздя повечето утрини. Знаела е къде да ме намери.
— Срамота е, че не може да се омъжи за теб! Вие двамата сте си лика-прилика. Но от нея ще стане идеална херцогиня Торингтън, нали? Майка ти ще е във възторг. В края на краищата Амелия е всичко, което една английска дама трябва да бъде. И без съмнение от нея ще излезе идеалната метреса за теб веднага щом работата с брат ти се уреди. Нали така ги наричате в Англия — метреси? Ние в Денвър ги наричаме курви.
— Ти си подслушвала.
— Разбира се, че съм подслушвала. И не ми казвай, че не прилича на една дама да подслушва. Ако Амелия е дама, тогава критериите не могат да бъдат толкова високи.
Кристофър скръсти ръце на гърдите си.
— Маги, седни. Изглеждаш като Валкирия, готова за отмъщение, без да има причина за това.
— Приличам на какво?
— Ъъ… няма значение. Ще ти купя събраните легенди на Севера. Седни!
Маги вирна брадичка.
— Не искам да сядам.
— Все пак седни.
Тя се подчини.
— А сега ме изслушай добре, защото искам това да се уреди още сега. Между Амелия Хоторн и мен няма нищо интимно. И никога няма да има. В миналото направих лоша преценка и й се възхищавах, но сега Джеймс е добре дошъл за момичето. Разбираш ли?
Маги се зарадва, че той признава лошата си преценка. Но любовта невинаги зависи от преценката.