Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
Той пропълзя обратно и през отворения капак на покрива се промуши в помещението с камбаните. Затръшна капака зад себе си и слезе по стълбата. После през следващия капак и по следващата стълба. Вдигна якето и сакото си и тичешком се спусна по витото стълбище. Мина покрай въжетата на камбаните и през вътрешната врата премина от камбанарията в основното помещение на църквата.
Тежката дъбова врата зееше широко отворена.
Капакът на раклата с молитвеници също.
Ключът беше в бравата на вратата, от вътрешната страна.
Ричър пристъпи към вратата и се спря на един метър от нея. Заслуша се. Изчака малко. После тичешком изхвръкна навън, спря се на около два метра от вратата и рязко се обърна. Никой не го чакаше в засада. Наоколо не се виждаше жива душа. Пространството от тази страна на църквата беше съвсем пусто. До него достигаха шумовете от поляната. Той си облече якето и се запъти натам. Видя някакъв мъж, който тичаше към него по чакълената алея — забързан, устремен към някаква цел. Беше с дълга кафява дреха от плътна материя, нещо средно между палто и шлифер. Пешовете му се вееха зад него. Отдолу беше по туидено сако и вълнен панталон. С тежки обувки на краката. Ръката му беше вдигната като за поздрав. В нея блестеше златна полицейска значка. Може би беше сам началникът на полицията на Бисмарк.
— Обезопасена ли е кулата? — изкрещя той, като наближи на шест-седем метра.
— Празна е — извика в отговор Ричър. — Какво става?
Полицаят спря като закован на място, превит на две, с ръце върху коленете. Останал беше без дъх.
— И аз не знам още — отвърна той. — Голяма бъркотия.
После погледна през рамото на Ричър и видя отворената врата на църквата.
— По дяволите, защо не заключи? — извика той. — Не можеш да оставяш вратата отворена!
Докато полицаят тичаше към църквата, Ричър хукна в обратна посока. На алеята в църковния двор едва не се сблъска с Нили, която идваше тичешком откъм поляната.
— Какво има? — изкрещя той.
— Случи се най-сетне! — отвърна тя.
Двамата се втурнаха заедно към поляната. Когато минаха портата, видяха Фрьолих, която се движеше бързо по посока към колите. Те се насочиха към нея и я пресрещнаха.
— В основата на оградата са намерили пушка — извика тя.
— Някой е влизал в църквата — отвърна Ричър. Той едва си поемаше дъх. — Бил е в камбанарията! Може би е стигнал до покрива. Вероятно е още наблизо.
Фрьолих го погледна в очите; няколко мига тя остана напълно неподвижна. После вдигна ръка към устата си и заговори припряно в микрофона:
— Всички готови за евакуация! — нареди тя. — На три!
Гласът й беше напълно спокоен.
— Всички по колите! На три главната кола и канонерката при обекта!
Тя млъкна, колкото да си поеме дъх.
— Готови! Едно, две, три, евакуация! Изпълнявай евакуация!
При тази команда почти едновременно се случиха две неща. Най-напред откъм кортежа се чу рев на двигатели и всички коли сякаш оживяха. Първата патрулна кола подскочи напред, втората с рязък писък на гуми се обърна назад и прегради пътя, а предните две лимузини направиха остър завой и през чакъла се понесоха право към поляната. Успоредно с това личните бодигардове на Армстронг се хвърлиха върху него, като го събориха на земята и буквално го затрупаха с телата си. Един от агентите го хвана за главата, другите двама за лактите, агентите от резервния екип вдигнаха краката му, като едновременно с това прикриваха главата с месестите си едри ръце. В това състояние те го повлякоха като пакет през тълпата. Отстрани сцената приличаше на атака в американския футбол — безупречно съчетание на мощ, скорост и координация. Тълпата се разпръсна готически, за да отвори път на автомобилите, които с подскоци се носеха през поляната, и агентите, които тичаха от другата страна да ги пресрещнат. Колите заковаха на място, личните бодигардове на Армстронг го натъпкаха в първата лимузина, а самите те се качиха във втората.
Двете лимузини потеглиха с яростно боксуване на гумите; като се занасяха по тревата и пръскаха кал, те извиха остро назад и последваха водещата патрулна кола, която с включени сигнални светлини и пронизителен вой на сирената вече пълзеше по асфалтовата алея. Трите автомобила рязко ускориха и профучаха през портала, докато третата лимузина летеше към Фрьолих.