Преобразяване
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Споделящият нож #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преобразяване». Краткое содержание книги:
— Неговата лодка не е ли по-бърза от нас? — попита тя Даг, докато се вглеждаше назад. Двамата бяха останали сами на палубата. — Мислех, че ще ни изпревари. Да не би да е спрял някъде и да си е купил кон?
— Въобразява си, че ни следи извън обхвата на усета за същност. Истината е, че сме извън неговия обсег и той е извън обсега на Ремо. Но не и извън моя.
— Колко дълго ще плава след нас?
— Няма да е още много. Нахвърляхме му вещите, но никой не се сети за храна. Едва ли ще успее да улови нещо на непознат бряг в мрака, а и огън не може да запали в това време.
Фаун не бе забелязала, че Бар няма храна. Докато Даг не бе пропуснал този факт. Не бе казал и дума обаче. Какво ли бе намислил?
Даг продължи:
— Тази вечер пак ще вали. Чудесно.
— Защо да е чудесно?
— Просто размишлявам, Искрице. Постенето е полезно, когато човек реши да обърне внимание на греховете си. — Тъжната му усмивка се стопи. — Бар е загазил и го знае. За пръв път разбира какво е да си отритнат. Има нещо в същността на Езерняците, което ни кара да възприемаме изолацията също като смъртна присъда. Ако е оставил лъкът му да подгизне, а според мен това вече е станало, най-много да издържи до утре вечер.
— Какво ще стане тогава?
— Това ще реши той.
— Не знам, Даг. Ако исках да постигна нещо, нямаше да разчитам изцяло на Бар.
Той закима, за да я увери в обратното.
— Нямам подобно намерение, Искрице.
На следващата сутрин малката лодка продължаваше да ги следва упорито. По обед набра скорост, сякаш човекът в нея бе обзет от решителност. Фаун се запита дали ароматът на прясно опечен ябълков пай има нещо общо с това. Даг я бе помолил да го направи за обед. Двамата излязоха и се облегнаха на парапета тъкмо когато лодката на Бар се приближи към борда на „Завръщане“. Ремо бе на руля. Бери и Уит бяха на покрива. Екипажът отправи студен поглед към Бар. Езернякът ги поздрави. Вече не бе наперен, както при първото си пристигане.
Бери погледна гневно надолу.
— Какво търсиш тук?
Бар вирна брадичка.
— Реката не е твоя.
Бери сви рамене, но продължи да го гледа намръщена.
— Ремо — провикна се жално Бар, — какво смяташ да правиш, след като стигнете проклетото море?
Ремо изви руля.
— Ще потегля обратно. Може и да повървя пеша. Зависи от настроението ми.
Бар се намръщи.
— Добре. Ясно ми е, че няма да се върнеш с мен. Приемам решението ти.
Ремо мълчеше.
Бар си пое дълбоко дъх.
— Може ли да дойда с теб?
Ремо изви вежди.
— Какво?
— До морето. Може ли да дойда с теб? — Бар вече бе готов да се моли.
Ремо погледна към него, без да крие удивлението си.
— Че защо си ми? Никой не те иска.
— Аз със сигурност не го искам — обади се Бери.
— Госпожо — обърна се Бар към нея. — Ще си платя. Поне за част от пътя.
— Колкото и да даваш, няма да те кача на лодката си — отвърна Бери.
— Мога да работя. Като Ремо.
— Ти ли? — изсумтя тя. — Досега не съм те видяла да си мръднеш и пръста.
— Не е нужно да ми плащаш… Слушай, наистина съжалявам.
Устните на Даг потрепнаха, той стисна рамото на Фаун и се качи на покрива на „Завръщане“. Наведе глава и зашепна нещо на Бери. Тя го погледна стреснато, намръщи се, след това в очите й се появи уважение.
— Не знам, патрулен. Можеш да пробваш.
Даг кимна и слезе на задната палуба.
— Бар, приближи лодката. Двамата с теб трябва да си поговорим за някои неща.
И подкани Бар с ръка да се приближи. Когато лодката му се удари в корпуса, Даг слезе, седна срещу него и се оттласна. Бар започна да гребе бавно, докато не се отдалечиха достатъчно, така че никой да не чува разговора им. Едва тогава остави греблото на коленете си. Даг се приведе към него и заговори.
Фаун се качи на покрива и застана до Ремо, Уит и Бери, без да откъсва очи от двамата мъже.
— Какво прави Даг? — попита Уит.
— Ами — започна Бери, — каза, че искал да поговори с момчето като патрулен с патрулен. След това сме щели да видим промяната.
Бар размаха ръце; Даг врътна глава. Личеше му, че е скептично настроен. След това отново се приведе напред, а Бар се отдръпна.
— Разговорът ми прилича повече на капитан с редови патрулен — отбеляза Фаун.
— Той бил ли е… а, да, Рейнтрий — започна Ремо. — Сигурно известният Феърболт Кроу нямаше да даде на Даг командването, ако не е бил сигурен, че ще се справи.
— Феърболт беше съвсем сигурен — отвърна Фаун. — Даг е водил патрул и преди, докато е бил в Лутлия.
— В Лутлия ли? — възкликна Ремо. — Трудна провинция. Веднъж се запознах с двама патрулни от Лутлия, дойдоха със сала. Направо бяха страшни. — И погледна към Даг с ново уважение.