Кръв от рози

— О, и то не беше нищо особено… Просто предотвратихме опит за отвличане на принца, спасихме му живота и обърнахме кралските полкове в бягство.

Това беше върхово артистично постижение, но мъжът й не беше в състояние да го оцени. Той виждаше само тъмните кръгове под очите й, трескаво зачервените бузи и дебелата превръзка на рамото. Погледът му се премести от Катрин към двамата безмълвни зрители.

— Ще ви притесня ли, ако ви помоля да ни оставите сами? Аз съм уморен и прашен и се боя, че в момента не мога да бъда забавен събеседник.

Мънкайки извинения, Дейдре и Дамиен бързо напуснаха помещението. В коридора Дейдре забеляза още трима мръсни, брадясали мъже и с радостен вик се хвърли в прегръдката на Алуин. Той я целуна пламенно, но в следващия миг я отдалечи от себе си и попита сърдито:

— Какво е станало тук, по дяволите? Лейди Ан каза, че Катрин била ранена.

Дейдре кимна.

— Не беше толкова лошо, колкото помислихме в началото, аз се уплаших, че е била простреляна, но…

— Кой е стрелял по Катрин?

Дейдре направи жалък опит да се усмихне.

— За щастие бе улучена само в ръката. Въпреки това изглеждаше много страшно и…

— Кой стреля по нея? — повтори ледено Алуин.

— Сержант Питърс.

— Какво? Сигурно я е улучил по невнимание.

— О, не, преди това той застреля Робърт Харди и щеше да убие всички ни, за да отведе принца в Инвърнес и да го предаде на англичаните.

— Питърс? Сержант Джефри Питърс?

— Той само се е преструвал, че е на ваша страна. В действителност е английски шпионин и постоянно е предавал военна информация в лагера на англичаните. Целта му беше наградата, която дават за главата на принца.

— Знаех си! — Граф Фандучи силно удари Струан по рамото. — Знаех, че с този момък нещо не е наред!

Алуин направи гримаса.

— Питърс ми каза почти същото за вас. Опита се да ме убеди, че сте английски шпионин.

Очите на Фандучи се присвиха в тесни цепки.

— Значи затова не се отделяхте от мен през последните дни?

Алуин извинително вдигна рамене.

— Питърс се изказа много убедително и не исках да поемам излишен риск.

Графът изпухтя възмутено, но не изглеждаше наистина сърдит.

— И къде е сега Питърс? — попита Алуин.

— Мъртъв е — отговори Дамиен. — Поне така предполагаме.

— Какво означава това?

— Падна от една скала в пропастта, но когато на следващата сутрин събрах няколко силни мъже и отидох да претърся клисурата за труповете, намерихме бедния Харди, ала от Питърс нямаше и следа, с изключение на локва кръв на мястото, където е паднал, решихме, че хищници са го отвлекли, за да пируват с тялото му.

— Не звучи особено убедително.

— Може би като адвокат съм склонен към прекалено недоверие. Не е много вероятно човек да преживее такова падане, но все пак е възможно, особено ако е паднал не върху скала, а в някой храсталак. Всеки ден претърсвам гората и долината за следи от него, лейди Ан разгласи за изчезването му в близките села, но засега не сме открили нищо. Съмнявам се, че е успял да се замъкне надалеч. Ако не са го изяли вълците, може да е замръзнал, защото нощите са ужасно студени. — Дамиен потърка белега на шията си. — Въпреки това ще се успокоя напълно едва когато намерим трупа му.