Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
Докато Книгата се бореше с Голиат, зашеметената Джулиет се опитваше да се добере до пистолета си на пода.
Най-накрая успя и се изправи, но в същия миг застина.
В другия край на хангара стоеше Сет Гримшоу.
— Сега си те спомням — каза той и пристъпи към нея.
Тя не отвърна нищо и само продължи го гледа. Футбола все още бе в ръцете му… както и един автомат Р–90, насочен право към нея.
— Ти беше в „Бонавенчър“, когато се опитах да ликвидирам Негово височество. Ти си от онези нещастници, които смятат, че е много достойно да прикриеш с тялото си един корумпиран президент.
Джансън продължаваше да мълчи.
Никелираната берета висеше в отпуснатата й ръка.
Гримшоу беше насочил автомата си към нея и се хилеше.
— Опитай се да спреш това. — И вдигна автомата.
Джансън застина. Знаеше, че има само един шанс. Както всички служители на Секретната служба, тя беше отличен стрелец. Гримшоу, от друга страна — както всички криминални елементи — стреляше от кръста. Секретната служба беше тествала резултатите при подобна ситуация: при всички случаи поне първите три изстрела на Гримшоу щяха да пропуснат целта.
Като се имаше предвид времето, което й беше необходимо, за да вдигне пистолета, тя трябваше да го уцели още с първия.
„Шансът е на твоя страна — каза си тя. — Шансът е на твоя страна.“
И когато Гримшоу натисна спусъка, вдигна пистолета си.
Вдигна го бързо — супербързо — и стреля в същата част от секундата, когато Гримшоу изстреля първите си три куршума.
Шансът очевидно не беше на нейна страна.
И двамата стрелци паднаха — като огледални образи — в еднакви локви от кръв.
Джансън лежеше и дишаше учестено, вперила поглед в тавана на хангара. От лявата страна на гърдите й зееше кървава червена рана.
Гримшоу не помръдваше.
Изобщо.
Лежеше по гръб напълно неподвижен.
Джансън не го знаеше, но единственият й куршум беше пронизал основата на носа му и беше направил в главата му огромна дупка. Дупката в задната част на главата му обаче беше два пъти по-голяма.
Сет Гримшоу беше мъртъв.
Футбола лежеше кротко до него.
Х-релсовият влак се носеше през тунела.
След разговора с президента Скофийлд се беше преместил в кабината за управление. След няколко минути щяха да пристигнат в Обект 8 и му трябваше малко спокойствие.
Вратата на кабината се отвори със съскане и влезе Майката.
— Как си? — попита тя и седна до него.
— Честно казано, като се събудих днес сутринта, имах съвсем различна представа за деня.
— Плашило, защо не я целуна? — изведнъж попита Майката.
— Моля? Кого да целуна?
— Лисицата. След като сте вечеряли заедно и си я изпратил до тях. Защо не я целуна?
Скофийлд въздъхна.
— Никога няма да те вземат в дипломатическия корпус.
— Зарежи ме мен. Ако ще умирам днес, сто процента няма да умра в неведение. Защо не я целуна? Тя е искала да я целунеш.
— Така ли? Ох, по дяволите!
— И защо не го направи?
— Защото… Защото се уплаших.
— Плашило, какви ми ги дрънкаш, да ти се не види? От какво си се уплашил? Тази жена е луда по теб.
— И аз съм луд по нея. Откакто я видях, съм луд по нея. Помниш ли онова празненство на Хавайските острови по случай постъпването на новобранците? Още тогава — когато я видях за пръв път — хлътнах по нея. Но никога не съм си мислил, че ще ми обърне внимание с тези… неща. — Той докосна белезите по клепачите си и тъжно се засмя. — По време на онази вечеря мълчах като глупак. По едно време тя дори ме хвана, че зяпам някъде в пространството. Чудя се дали знае, че си мислех за нея.
— Плашило, и двамата знаем, че Лисицата вижда много повече от белезите ти.
— Знам. И точно в това е работата. Само че не знам какво си мислех аз тогава. Вечерята беше прекрасна. Всичко беше страхотно. И тогава, като стигнахме до тях, просто не исках да разваля всичко и да направя не каквото трябва… ами, не знам… май… май просто ме хвана шубето.
Майката, която досега беше кимала мъдро, изведнъж избухна в смях.
— Много смешно — каза Скофийлд.
Майката го тупна по рамото и продължи да се смее. Накрая спря и каза:
— Плашило, знаеш ли, от време на време ми е много приятно да видя, че и ти си човек. Значи скачаш от айсберги и летиш в огромни асансьорни шахти, но те хваща шубето, когато трябва да целунеш жена, а? Страхотен си.
— Благодаря.
Майката стана и тръгна към вратата.
— Обещай ми само едно — помоли го тихо. — Когато следващия път видиш Лисицата, целуни я, да те вземат дяволите!
Докато Скофийлд, Майката и президентът се носеха към Обект 8 по Х-релсовия тунел под пустинята, Цезар Ръсел и четиримата оцелели от Седми взвод се носеха в същата посока във въздуха над пустинята в два пенетрейтъра. Преднината им пред Х-релсовия влак беше само няколко минути.