Блекколар

— Успели са да го измъкнат? Прекрасно! Кога се връщат?

— Скоро — отвърна му Мордикай. — Имало е жертви — Валънтайн и Новак.

За части от секундата върху лицето на Фюес се изписа недоумение, но бързо изчезна.

— Проклети колита! — изръмжа той.

Мордикай поклати глава.

— Не ги обвинявайте за смъртта на Валънтайн. Него го е екзекутирал Скайлър — като предател.

— Какво? — едновременно възкликнаха Фюес и Кутури, а Маккитерик се опули.

— Правилно ме чухте. Приятелят ви е бил шпионин на колитата.

— Глупости! — възмути се Кутури. — Та той беше блекколар!

Мордикай обърна главата си и го измери с поглед.

— Воювали ли сте редом с него? Или да познавате лично някой, който е бил с него?

Кутури се поколеба — разбираше, че може да попадне в капан.

— Ами… не, но съм го чувал как описва операции, за които знам, че са били провеждани.

— И какво от това? Аз пък мога да ви опиша сражения от времето на Александър Македонски.

— Да не би да намеквате — бавно каза Фюес, — че Валънтайн никога не е бил блекколар?

— Точно така. Много късно се сетихте. Никога ли не го заподозряхте?

Никой от тях не произнесе дума, не си размениха и погледи, но сякаш по сигнал Фюес и Кутури едва забележимо започнаха да се преместват. За Мордикай това беше равностойно на признание за вината им. Без съмнение се бяха досетили накъде клонят въпросите му.

— От вашите думи излиза, че е много лесно да различиш истински от фалшив блекколар — каза с възмущение Маккитерик. — Доколкото си спомням, един от вашите хора, май че беше Додс, също е бил изложен на въздействие на онези газове. Защо не го убихте?

— Защото не беше шпионин като Валънтайн или като вас тримата.

Израженията им не се промениха, което беше още едно доказателство, че е прав в заключенията си.

— Вие сте луд — заяви Фюес. — Напълно луд. Кой ви дава право да ни предявявате такива обвинения?

Мордикай го изгледа презрително.

— Ако бях на ваше място, щях да се защитя с по-сериозни аргументи от моето безумие. Случвало ми се е да ви видя в действие. Помните ли? Блекколарът не означава само бърза реакция, но и чувство за единство с останалите, уважение към по-старшите например.

— Е, значи аз не съм идеален блекколар. Това да не е престъпление?

— А за нас какво ще кажете? — попита спокойно Маккитерик. Все още седеше с крака под масата и за секунда Мордикай се поколеба за него. Дали беше невинен, или пък беше пропуснал сигнала за действие? — С Кутури и с мене сте се виждали само на заседанията на тактическата група, но не и в битка. А сте готов да ни съдите.

Мордикай се усмихна криво.

— Много лесно се отричате от съратниците си. Не ми се виждате много сплотени след толкова години съвместна борба.

— Ние сме предани на Радикс и винаги сме били — каза Кутури и направи крачка към Фюес, но това го приближи още повече до Мордикай. — Но ако Фюес е предател…

— Чакай малко — прекъсна го паникьосано Фюес. — Нима вярваш на този…

Мордикай отново не забеляза сигнала им, но още преди фразата да завърши, те започнаха атаката си. Маккитерик блъсна масата към него, а Фюес и Кутури скочиха по двата фланга. Акцията беше отлично координирана и вероятно би имала шанс срещу някой друг блекколар.