Градът на часките. Слуги на уонките
- Автор: Ванс Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на часките. Слуги на уонките». Краткое содержание книги:
— Към двореца Син нефрит, колкото се може по-бързо — нареди на шофьора.
Триколката се понесе на юг, покрай къщи от гледжосани тухли с мътно бели стъклени прозорци, прекоси квартал с дървени колиби и заобиколи голям открит пазар — кратка и живописна сцена, която се запечата в съзнанието на Рейт. След като смени посоката, пърпорещият механизъм прехвърли някакъв древен мост, мушна се през полузатворен портал в каменна стена и спря на голям павиран площад. По края имаше сергии, повечето от тях празни или с оскъдни стоки, а в средата къса рампа водеше до кръгла платформа, в дъното, на която се виждаха няколко реда седалки. В предната част на платформата стърчеше правоъгълна рамка и видът й пробуди у Рейт неприятни, дори злокобни предчувствия.
— Какво е това място? — обърна се той към шофьора, който го погледна с лека изненада.
— Това е Кръгът, мястото за Трогателно причастие. Чужденец ли сте в Сетра?
— Да.
Шофьорът направи справка с жълтата табелка с разписание.
— Следващото представление ще бъде на четна дата, когато рекордьорът с деветнайсет жертви ще бъде доведен, за да се пречисти от ужасяващото си отчаяние. Деветнайсет! Това е най-голямото постижение след двайсет и двамата на господаря Уис от Ахатовия замък.
— Искате да кажете, че е убил деветнайсет души?
— Разбира се, какво друго? Вярно, четири са дечица, но все пак сериозен успех в наши дни, когато хората са нащрек за аули. Цяла Сетра ще се събере за изкуплението. Ако все още сте в града, едва ли бихте могли да сторите нещо повече за прочистването на душата си.
— Навярно сте прав. Колко далеч е дворецът Син нефрит?
— През Далмере и сме почти там.
— Ще ви помоля да побързаме — припомни Рейт.
— Разбира се, господине, но ако катастрофирам или пострадам, ще почувствам непреодолим срам и тогава не нося отговорност за последствията.
— Склонен съм да ви разбера.
Моторната триколка се стрелна по широк булевард, като непрестанно криволичеше и маневрираше, за да избегне дупките по пътя. Огромни дървета с черни стъбла и кафяви и мораво зелени листа надвисваха от двете страни, прикривайки къщи с невъобразима архитектура. Шофьорът посочи с пръст.
— Ето там, на онзи хълм, това е дворецът Син нефрит. Кой вход ще предпочетете, господине? — той погледна любопитно своя пътник.
— Карайте отпред — отвърна Рейт. — Къде другаде?
— Както заповядате, ваша светлост. Макар че гости от вашия ранг не пристигат с обикновени триколки.
Машината избръмча нагоре по пътя и спря пред големия портал. Рейт заплати за транспорта и стъпи върху постелка от коприна, която междувременно бяха опънали пред краката му двама кланящи се прислужници. Той мина под високата арка и се озова в стая, облицована с огледала. Безброй кристални призми се поклащаха и блещукаха на сребърни вериги. Иконом, издокаран в ливрея от червеникавокафяво кадифе, го посрещна с почтителен поклон.
— Ваша светлост е добре дошъл. Желаете ли да си отдъхнете, или да се освежите? Ще си позволя най-любезно да ви припомня, че лорд Чизанте очаква с нетърпение удоволствието да се срещне с вас.
— Ще го навестя незабавно. Аз съм Адам Рейт.
— Господар на кое царство?
— Кажете на лорд Чизанте, че нося важна информация.
Икономът погледна смутено Рейт и на лицето му се изписаха дузина противоречиви чувства. Рейт осъзна, че е допуснал нетактичност. „Няма значение — помисли си той. — Господарят Син нефрит ще трябва да прояви снизходителност.“
Икономът му даде знак, не тъй почтително, както преди малко.
— Бъдете добър да ме последвате, аз ще ви покажа пътя.
Отведоха го в малък двор, украсен с ромолящ водопад от светеща зелена течност.
Изминаха няколко минути. Появи се млад мъж, облечен в къси зелени панталони и елегантна жилетка. Лицето му имаше восъчнобял цвят, сякаш никога не бе виждало слънчева светлина, очите му бяха сериозни и мрачни, кичурите коса, които се подаваха под четириъгълната кадифена шапка, бяха гарваново черни — мъж със забележителна красота, който изглеждаше едновременно уверен и уморен от живота. Той огледа Рейт с видим интерес и заговори със сух глас:
— Господине, научих, че имате информация за господаря Син нефрит.
— Да. Това вие ли сте?
— Аз съм негов помощник. Можете спокойно да предадете сведенията на мен.
— Нося вести за съдбата на неговата дъщеря — произнесе Рейт. — Бих предпочел да разговарям лично с господаря Син нефрит.
Помощникът се сепна, изгледа го внимателно и излезе, без да каже нищо. Скоро отново се появи.
— Името ви, господине?