Пътят към София
- Автор: Дичев Стефан
- Год: 1962
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят към София». Краткое содержание книги:
- Твоя... извинете, вашия годеник, господин консула...
Тя го погледна умолително.
- Той... дължа му, може да се каже, твърде много!
- Не разбирам? - прошепна тя.
- Не беше изключено сега да съм в Черната джамия!
- В Черната джамия? В тъмницата? Но защо! - Докато питаше, докато го чакаше да й отговори, с всеки миг някакъв непознат ней страх я завладяваше. - Нещо... извършили ли сте?
- Не - засмя се той. Искаше да бъде находчив, особен, съзнаваше го. - Трябваше нещо да извърша, но не го извърших...
И с няколко думи й разказа за табиите, за побоя, за откарания шоп. Замълча и я загледа упорито, та да види въздействието на своите думи (всъщност тя не е такава, каквато я мислех! Но каква е тогава, каква е?..). Ала Неда не отвърна нищо, само притискаше дланите си една в друга и безмълвно, ритмично поклащаше глава.
- И какво ще стане със селянина? - попита тя най-сетне, ала виждаше се, че не мисли за непознатия, че мислите й са тук наблизо.
- Вие къде живеете? Е, не знаете ли какво става с ония, които са по-нетърпеливи от другите?
Привидно напрежението между двамата бе спаднало; и звуците - замайващата музика - вече не се чуваха; но нещо се надигаше по-силно, по-мощно... Без да съзнава защо, той си мислеше, че тя скоро ще си замине оттук с консула... и сега вече не я упрекваше, не я наричаше както някога с обидни имена. Само му беше тежко, тъжно.
- Признавам - каза той, - аз не обичам чужденците... Но твоя годеник... Жалко само, че толкова пази чуждите тайни! - насили се и се усмихна Андреа при спомена как бе увещавал консула да му издаде тайната. А после се сети, че тъкмо за това е тук и погледна към вратата за Филаретова. Не, и Филип ще бъде с нея! По-добре да си върви, да се маха от тая къща... Но внезапно нещо трепна в него; едно дръзко, брутално, измъчващо аз, едно неспокойно аз, което го накара да каже:
- А ти, ти чувствуваш ли се българка?
- Какъв въпрос...
- Отговори: чувствуваш ли се?
- Защо ме питате - заговори тя пак на "вие" и искаше да отстъпи крачка назад, измъчвана от тоя негов поглед.
- Ако си истинска българка, сега можеш да го докажеш. Докажи го де!
Макар снишен, гласът му бе станал толкова остър, че тя не свари да се учуди. Само възкликна:
- Аз!..
- Ти, да, ти!.. Твоят Леандър е научил от Сен Клер, че тук предстои да дойде някакъв турски големец! Името трябва да узнаеш!.. Кога ще дойде? Колко резервна войска ще води?.. - говореше той едно след друго, като пристъпяше към нея, а тя, с лице, от което беше избягала всичката кръв, отстъпяше крачка след крачка.
- Но... то значи да го шпионирам! - прошепна тя, когато гърбът й почти опря от стената. - Него... Та това е недостойно, Андреа!
Вън по стълбата се чуха стъпки. Той се ослуша, целият разтуптян.
- Да служиш на отечеството си е недостойно!.. Прочее, не можех и друго да очаквам от вас - рече той презрително, като бързо се отстрани към прозореца. Видя как тя цялата пламна. - Сега остава да ме издадете на брат си. Или на приятелите му!
- Но вие без никакво основание!.. Аз само...
Тя махна отчаяно с ръка, затърси погледа му и млъкна, защото стъпките по стълбището се чуха съвсем ясно. Вратата се отвори; в салона един след друг влязоха Госпожата и Филип.
- Ах, кого виждам тук! - плесна изненадано с ръце и радостно забърза към Андреа вдовицата.
Филип само кимна пренебрежително и потърси с поглед сестра си, та да я попита отде се е намерил тоя тук. Но имаше някаква промяна в Неда и Филип подозрително загледа Андреа.
- Минавах оттук - говореше в това време на Госпожата Андреа, без да отвърне на Филиповото кимване, още по-малко на погледите му. - От табията ида... Виж ме какъв съм!.. - И той показа калните си ръкави и крачолите на и без това извехтелите оръфани панталони, разсмя се високо, неприязнено, после изведнъж се поклони рязко на сестрата и брата Задгорски, каза на Филаретова, че следобед може да намине, излезе с големи крачки от салона и бързо заслиза по стълбата.
- Какво? Да не те е закачил нещо? - стигна до него раздразненият глас на Филип.
Той мигновено се спря. Заслуша се напрегнато: какво ще отговори тя? Но тя изглежда отвърна тихо, той не чу гласа й, ядоса се още повече и без да чака слугинчето, отключи сам входната врата, излезе навън и така силно я тръшна подире си, че дремещият на капрата Сали цял потрепери.
- Ой! - извика той. - Ти ли си, бе даскале!.. Пък аз рекох... Не мога да ги забравя тия гюллета, пущините!..
Андреа го погледна свирепо, прекоси улицата и се втурна, без да знае сам накъде.