61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Неоткупени вещи — прошепна Питърсън. — Прехвърлени тук от заложните къщи на Платон.
— Бартер за дрогата — добави Ричър.
— В крайна сметка все за едно и също става дума — рече Холанд.
Не устояха на изкушението и навлязоха навътре в тунела. Лавицата се простираше на трийсетина метра дължина, а ширината ѝ беше около седемдесет сантиметра. Обща площ около двайсет и три квадратни метра — колкото на голяма стая, запълнена със скъпоценности до такава степен, че нямаше дори няколко пръста свободно място. Някои бижута бяха съвършени, някои картини — наистина прекрасни. Но всичко тук излъчваше тъга. Символ на отчаянието. Останки от разбит живот. Мъка, пристрастеност, грабеж, загуба. Под лъчите на фенерчетата блестеше смайващо и едновременно с това вдъхващо ужас съкровище. Купчина от мечти, кошмари и тайни на непознати хора, погребана на седемдесет метра под земята.
С тегло петдесет или петстотин килограма.
На стойност един или десет милиона долара.
— Да се махаме — обади се Ричър. — Имаме по-важна работа и няма смисъл да си губим времето.
Изкачването по обратния път беше трудно и продължително. Ричър броеше стъпалата. Двеста и осемдесет. Колкото в 20-етажна сграда. Беше принуден да преодолее всяко от тях на пръсти. Хубава гимнастика, но в момента не му беше до физически упражнения. Въздухът ставаше все по-студен. Температурата под земята беше около нулата, но на повърхността беше минус двайсет и осем. Доста чувствителна разлика. С един градус по-ниска на всеки десет стъпала. Достатъчно рязък спад, за да бъде забелязан, но недостатъчен за внезапен шок. След като изкачи около една трета от стъпалата, Ричър си сложи шапката и ръкавиците, после дръпна ципа на шубата. Холанд се предаде малко след него, а Питърсън издържа чак до половината.
Починаха си няколко минути във вътрешността на каменната постройка. Навън светеше ярката луна. Питърсън събра фенерчетата и ги изключи. Холанд стоеше прав, с ръка на железния парапет. Дишаше учестено, лицето му беше зачервено.
— Трябва да се обадиш по телефона — каза му Ричър.
— Така ли?
— Сирените може да са се включили, докато бяхме долу.
— Което означава, че при всички случаи сме закъснели — заяви Холанд, но все пак извади телефона си и набра някакъв номер. Представи се, зададе някакъв въпрос и зачака отговор.
После се усмихна.
— Всичко е спокойно — обяви той. — Понякога трябва да рискуваш, за да спечелиш. — Той проследи с поглед Питърсън, който излезе с фенерчетата в ръце, а после се обърна към Ричър. — Ние с теб открихме скривалището на ключа. Ти знаеше, че метамфетаминът е там, но аз искам да отдам дължимото и на Андрю. Той ще бъде новият началник на полицията, а това ще повдигне авторитета му сред колегите. И пред целия град. Трябва да се чувства горд.
— Без съмнение — кимна Ричър.
— Значи нямаш нищо против?
— Разбира се, че нямам.
— Добре.
Ричър преодоля съпротивата на скърцащите панти и затръшна тежката врата. Холанд превъртя ключа и го пусна в джоба си. Насочиха се към колите. Холанд смъкна дясната си ръкавица и протегна ръка на Питърсън, който здраво я стисна.
— А сега слушайте — рече Холанд, издърпа радиостанцията от стойката ѝ на арматурното табло и опъна докрай кабела. Набра някакви цифри, призова за внимание и обяви: — Дами и господа, слушайте ме внимателно. Тази вечер заместник-началникът на полицията Питърсън осъществи страхотен удар срещу наркомафията. Открити са огромни количества наркотици, най-големите в историята на тази страна. Утре рано сутринта той ще докладва на централното управление на Агенцията за борба с наркотиците във Вашингтон, а само трийсет секунди след като го стори, въпросната агенция ще стане най-знаменитата правоохранителна структура в историята на САЩ. Аз вече изразих огромната си благодарност за добрата му работа, надявам се и вие да ме последвате. Това е поредното доказателство за изключителните качества на нашия колега.
След тези думи той изключи апарата и го хвърли на седалката.
— Благодаря ти, шефе — промълви Питърсън.
— За нищо — отвърна Холанд. — Но въпреки това не биваше да идвате.
Единайсет без пет вечерта.
Оставаха пет часа.
На две хиляди и седемстотин километра на юг трите черни джипа на Платон спряха пред ограденото с телена мрежа летище. Порталът беше ръждив и обрасъл с трева, заключен с голям катинар. Но самото летище беше действащо. Бе построено преди много години от армията, а после бе преминало в цивилни ръце. По-късно военните си го бяха взели обратно, но в крайна сметка отново го бяха отстъпили за частно ползване. Разполагаше с дълга писта, хангари, служебни помещения и просторна асфалтирана площадка за частни самолети, предназначени за разходки и забавления. Те бяха акуратно подредени един до друг и покрити с брезентови платнища.