Дим Мак
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дим Мак». Краткое содержание книги:
Мощен изстрел изтрещява в крепостта Едо, отеква над града и отзвучава надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия самураи се снишават на седлата. Еджима Сензаемон, бивш началник на мецуке, се впуска в дива езда.
Внезапно жестока болка зад лявото око пронизва черепа му. От гърдите му се изтръгва вик. Ездачът се строполява мъртъв на метри от финала. Дворцовият управител Сано Ичиро — втори по ранг след шогуна и главен администратор на бакуфу, получава новината в момент, когато две враждуващи фракции в двореца се опитват да го присламчат към своите каузи. Останал без най-верния си човек — Хирата, Сано се нуждае от двойни дози късмет и смелост, още повече, че се изправя срещу неизвестен наемен убиец, владеещ старото изкуство дим мак.
— Вероятно са си дали сметка, че заедно се набиват на очи, и са се движили поотделно — предположи Сано. — Разпратил съм хора да претърсват навсякъде. Наредил съм да почнат от района на „Нефритената вила“ и да предупреждават лично всички отговорници и пазачи при порти да си отварят очите на четири за Кобори и Югао.
Изведнъж Сано се почувства изтощен и се поддаде на унинието. Това масирано издирване бе като да търсиш игла в купа сено.
— Прибрахме се, за да пратим още хора на улицата.
— Хубаво, че си дойде, защото се получиха някои спешни съобщения за теб — каза Рейко. — От сутринта владетелят Мацудайра три пъти провожда тук свои пратеници. Иска да те види и почва да губи търпение.
Сано помръкна още повече. Представяше си как щеше да реагира владетелят Мацудайра, когато разбереше за снощния епизод.
— Нещо друго?
— Пристигна и един от твоите детективи, Хирата сан — каза Рейко. — Намерил свещеника, когото сте издирвали.
Сано бе тъй изморен, че трябваше да помисли за момент, за да се сети за кого ставаше дума.
— Озуно — каза накрая той. — Скитащият свят човек, който може би владее тайната на дим мак.
— Къде е той? — обърна се Хирата към Рейко.
— В храма „Чион“, район Иначиро.
Два дни по-рано, когато Сано чу за пръв път за Озуно, свещеникът му се струваше от изключителна важност за разследването, но сега нещата стояха другояче.
— След като вече знаем кой е Призрака, не се нуждаем от Озуно да ни го посочи.
— Все пак може да ни е от полза — каза Хирата. — Двама бойци, владеещи изкуството на дим мак, при това и двамата в Едо… най-вероятно се познават. Може свещеникът да ни помогне да открием Призрака.
— Прав си. Иди в храма „Чион“ и говори с Озуно. Аз ще разширя периметъра на издирването, а после ще се срещна с владетеля Мацудайра.
Сано се готвеше за удар. Може пък да рухнеше мъртъв, преди владетелят Мацудайра да успее да го накаже.
— Все пак смятам, че Тама — приятелката на Югао — знае повече, отколкото ми каза вчера — обади се Рейко. — Ще отида отново при нея.
Районът, известен като Иначиро, граничеше с околността на храма „Асакуса“. Хирата и детективите му яздеха през улици, които гъмжаха от поклонници. В дюкяни се предлагаха будистки олтари, броеници, свещници, статуи, вази с лотосови цветове от позлатен метал и погребални табелки за имената на починалите. В малките скромни храмове, изникнали в Иначиро, биеха гонгове. Въздухът на ясния следобед бе изпълнен с диалектната реч на поклонниците, с виковете на пътуващите амбулантни търговци и с дима от крематориумите.
— Храмът „Чион“ трябва да е някъде наоколо — каза Хирата.
Точно минаваха покрай едно от многобройните гробища в района, когато погледът му бе привлечен от необичайна гледка. Срещу него по пътя се движеше старец. Десният му крак беше сакат и той накуцваше, опирайки се на дървена тояга. Имаше дълги сплъстени коси и сурово обветрено лице, набраздено от дълбоки бръчки. Носеше кръгла черна шапчица, късо дрипаво кимоно, широки панталони, нашарени с езотерични символи, и платнени гамаши. На кръста му се полюшваше къс меч. Босите му нозе бяха обути в оръфани сламени сандали. На гърба си носеше дървено сандъче, което бе увесил на преметнат през рамото му ремък, украсен с оранжеви топчета.
— Това е ямабуши20 — каза Хирата, разпознавайки в стареца свещеник от малобройната затворена секта Шугендо, която практикуваше езотерична смесица от будистка и шинтоистка религия с добавка от китайско магьосничество. Той и детективите му спряха, вперили поглед в свещеника.
— Храмовете на тази секта не са ли в планината Йошино21? Питам се какво ли дири чак тук — каза детектив Арай.
— Сигурно е на поклонение — предположи детектив Иноуе.
Ямабуши бяха известни с това, че извършваха дълги и трудни пътувания до древни свещени места, където изпълняваха странни ритуали, които включваха седене под леденостудени водопади в опит да постигнат божествено просветление. Според слуховете те бяха или шпиони на заговорници, които се бореха срещу режима на Токугава, или таласъми в човешки образ.
— Истина ли е, че ямабуши имат мистични способности? — попита Арай, докато свещеникът куцукаше към тях. — Вярно ли е, че могат да прогонват демони, да говорят с животни и да гасят пожари само със силата на мисълта си?
Хирата се засмя:
— Това вероятно е само стара легенда.
Ямабуши бе просто един сакат човек също като самия него, помисли си той мрачно.
От една чайна срещу гробището с вяла стъпка излязоха петима самураи. Носеха гербовете на различни кланове даймио и Хирата видя, че са от онези разпуснати младежи, които все гледаха да се измъкнат от задълженията си, за да бродят заедно из града и да си търсят белята. Навремето, докато още работеше в полицията, той бе задържал мнозина като тях за улични сбивания. В този момент групата зърна ямабуши. Те се промъкнаха през минаващите тълпи и наобиколиха свещеника.
20
Онези, които спят в планината (яп.). — Б.пр.
21
Намира се в област Йошино на о. Хоншу и се смята за свещена от векове и за център на религиозните практики на ямабуши. — Б.пр.