Страхът на мъдреца (Част I)

— А колко имена знае Елодин?

— Дори и да знаех, щеше да е изключително невъзпитано да ти отговоря — отвърна той с нотка на неодобрение. — Но няма да сгреша, ако кажа, че знае няколко.

— Можете ли да ми покажете нещо с името на огъня? — попитах аз. — Ако това не е неуместно?

Дал се поколеба за момент, после се усмихна. Погледна съсредоточено мангала между двама ни, затвори очи, след това посочи незапаления мангал в другия край на стаята.

— Огън!

Той изрече думата като заповед и от далечния мангал изригна колона от пламък.

— Огън? — повторих озадачено аз. — Това ли е? Името на огъня е „огън“?

Елкса Дал се усмихна и поклати глава.

— В действителност аз не казах това. Някаква част от теб просто използва дума, която ти е позната.

— Спящото ми съзнание я е превело?

— Спящо съзнание? — изгледа ме объркано той.

— Така Елодин нарича онази част от нас, която знае имената — обясних аз.

— Наричай го както желаеш. — Дал сви рамене и прокара ръка през късата си черна брада. — Фактът, че изобщо ме чу да казвам нещо, вероятно е добър знак.

— Понякога се чудя защо се захванах с даването на имена — промърморих аз. — Можеше да запаля този мангал и със симпатия.

— Не и без връзка — изтъкна Дал. — Без обвързване и източник на енергия…

— Въпреки това изглежда безсмислено — упорствах аз. — Във вашите часове всеки ден научавам разни неща. Полезни неща. А след всичкото време, което прекарах в часовете по даване на имена, не мога да покажа и едно нещо, което съм научил. Знаете ли за какво беше вчерашната лекция на Елодин?

Дал поклати глава.

— Разликата между това да си гол и да си необлечен — обясних аз с равен глас, а Дал избухна в смях. — Говоря съвсем сериозно. Борих се да попадна в неговия курс, но сега само си мисля за всичкото време, което изгубих там, време, което можех да използвам за по-практични неща.

— Наистина има неща, които са по-практични от имената — призна Дал, — но наблюдавай сега.

Той се концентрира отново в мангала пред нас, а очите му станаха далечни. Заговори отново, като този път шепнеше. След това бавно спусна ръката си, докато накрая тя се озова само на няколко сантиметра от горящата жарава.

После със съсредоточено изражение Дал зарови ръката си дълбоко в сърцето на огъня и разпери пръсти между оранжевите въглени, сякаш не бяха нищо повече от купчина чакъл.

Осъзнах, че сдържам дъха си и го изпуснах тихо, защото не исках да наруша концентрацията му.

— Как го направихте?

— С имената — твърдо отвърна Дал и отдръпна ръката си от огъня. Бе оцапана в бяла пепел, но напълно невредима. — Имената отразяват истинското разбиране за дадено нещо, а когато наистина разбираш нещо, ти имаш власт над него.