Ще дойде дяволът
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553638
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ще дойде дяволът». Краткое содержание книги:
Седеше на една дълга претъпкана маса и се ядосваше на стопанина за разредения ейл.
— Ще отида на друго място — изкрещя неясно на кого. — В Холандия бирата е по-хубава.
Добре познаваше холандското пиво.
Беше прекарал по-голямата част от изминалата година в смърдящия пристанищен град Флъшинг в двойни и тройни комплоти, в които бе станал наистина умел. Уолсингам беше мъртъв вече от почти три години и Марлоу имаше нов господар, Робърт Сесил, който продължаваше да разчита баща му лорд Бъргли да му осигурява връзки с кралицата. Сесил успешно се беше наместил на позицията на Уолсингам на държавен секретар и главен шпионин. Робърт Поли, вярната гадина на Сесил, който охотно влизаше и излизаше от влажните зандани, за да поддържа прикритието си на симпатизант на католиците, беше назначен да отговаря за агентите на нейно величество в Нидерландия.
Марлоу често смяташе, че тайните му мисии са незначителни, но получаваше добри пари — повече, отколкото в театъра — и така имаше време да пише пиеси, за да работи по плана, на който се възхищаваше: хаос, смут и бедствия. Бъргли беше болен и не му оставаше много. Джон Дий вече беше изкуфял и кралицата го беше пратила като ректор на Христовия колеж в Манчестър. Робърт Сесил щеше да се превърне в най-влиятелния лемур в Англия и Марлоу беше неговият човек. Щеше да се метне на гърба му и да стигне нови висоти на слава, богатство и могъщество. Чувстваше, че напълно го заслужава — беше направил каквото трябва.
Беше живял в смрадлива стая в пристанищния град Флъшинг, беше се наливал с холандска бира по ханове и таверни, беше събирал сведения, като се преструваше на католически поддръжник, скалъпваше небивалици през деня с кръг конспиратори и намираше време да пише по няколко часа през нощта.
След триумфа му с „Фауст“ всичките му нови пиеси се посрещаха добре. „Евреинът от Малта“ беше следващата, после историческата драма „Едуард Втори“, после „Херо и Леандър“ и накрая „Парижкото клане“, което момчетата на Пембрук бяха играли преди няколко месеца.
Никога доволен и винаги устремен към нещо, Марлоу все намираше от какво да се дразни. Живееше като бедняк в сравнение с такива като Сесил — бяха от едно тесто, с еднакво образование и сходен интелект, но Сесил имаше баща Бъргли, а бащата на Марлоу беше обущар. А в литературата сега имаше страхотен противник. Някакъв млад актьор и писател от Стратфорд на Ейвън — Уилям Шекспир — се беше появил с гръм и трясък в Лондон с пиеса, наречена „Хенри VI“, чиято премиера преди година се беше превърнала в главозамайващ финансов успех. Шекспир също живееше в Шордич. Срещаха се често в „Розата“ и местните кръчми и се обикаляха предпазливо като елени, готови да се втурнат един срещу друг и да сблъскат рогата си.
Единственото истинско удоволствие на Марлоу беше Томас Кид, голямата му любов, когото беше убедил да заживее с него в една стая в Нортън Фолгейт.
Извика да му донесат още ейл, като настояваше да е от ново буре, и отиде да изпразни мехура си в канавката зад кръчмата.
Там, както обикновено в сенките, се спотайваше Робърт Поли.
— Поли! — извика Марлоу на черния силует. — Ти ли си? Ти някога излизаш ли на светло? Ти си като сенките в Хадес, прокрадваш се, прокрадваш се, винаги се прокрадваш.
— Не бой се, ще се покажа, ако почерпиш — каза Поли.
— Добре. Ела тогава и бъди моя мрачна компания.
Поли идваше право от личните покои на Робърт Сесил.
Това бяха покоите на Уолсингам, но Сесил ги беше обзавел с по-хубави картини и гоблени, с по-фино сребро и прибори. Беше подобрил и собствения си външен вид, беше усвоил бавна царствена походка, поръчваше си най-фините дрехи и маниакално се суетеше около островърхата си брада и гъстата си заресана назад коса.
— Какво имаш да докладваш, Поли? — попита Сесил.
— Според инструкциите ви наблюдавах Марлоу отблизо.
— И как я кара талантливият ни приятел?
— Неблагоразумията му се множат.
— Как така?
— Дели леглото си с Томас Кид. Открито.
— Така ли?
— Наши хора в Рим ми подшушнаха разни неща за Томас Кид.
— Какви?
— Казват, че работи за църквата. Папата наредил на свои хора да издирват лемури и да ни изкоренят.
— И казваш, че Кид е техен шпионин?
— Да.
Сесил въздъхна.
— Марлоу лесно можеше да намери удоволствие сред собствения си вид.
— Той е решен да се погуби — каза Поли.
— Тогава трябва да му помогнем — каза Сесил. — Но трябва да се направи внимателно. Кралицата харесва пиесите му. И все пак чувам, че този новичкият, Шекспир, макар че не е един от нас, пише по-хубави пиеси. Кралицата скоро ще се развлича с друг бард.