Приказки

Тогава надзирателят на сбирката докосна рамото на Цинобър и съвсем сериозно каза:

— Това е един много хубав екземпляр, чудесен бразилианец, така нареченият Mycetes Beelzebub — Simia Beelzebub Linnei — niger, barbatus, podiis caudaque apice brunneis27 — ревяща маймуна.

— Господине… — изпръхтя малкият към надзирателя — господине, струва ми се, че сте луд или нещо ви прихваща! Аз не съм никакъв Beelzebub caudaque, никаква ревяща маймуна, аз съм Цинобър, министър Цинобър, рицар на тигъра със зелени петна с двайсет копчета!

Аз бях наблизо и избухнах в гръмогласен смях — дори да ме убиеха на място, не можех да се удържа.

— А, и вие ли сте тук, господин стажант? — изхърка той към мене, а очите му мятаха мълнии.

Кой знае как, но чужденците продължиха да го смятат за най-хубавата рядка маймуна, каквато бяха виждали, и на всяка цена държаха да го нахранят с фъстъци, които вадеха от джобовете си. Цинобър вече така побесня, че напразно се мъчеше да си поеме дъх, крачката отказаха да му служат. Извиканият камердинер трябваше да го вземе на ръце и да го изнесе и сложи в каретата.

Не мога да си обясня защо, но тази история ми вдъхва някаква искрица надежда. Това е първият лош номер, който се изиграва на това абсурдно омагьосано същество.

Във всеки случай се знае едно и то е, че тия дни Цинобър се прибрал рано сутринта от градинката съвсем разстроен! Крилатата жена, изглежда, не беше дошла, защото хубавите къдрици вече ги няма. Косата му виси на гърба, чорлава и сплъстена, и княз Барзануф бил казал: