Стъкленият меч

-    Чакам да чуя някакъв смисъл във всичко това.

-    Има такъв - промърморва Кал, гласът му отеква дълбоко и вибриращо в гърдите. Звучи почти изненадан.

Очите на Килорн трепват и се стрелват към принца. Отправя му едва доловимо благодарствено кимване.

-    Никс и Ейда не са патета, а ти определено не си им майка. Могат да се оправят сами -после се ухилва криво, върнал се към старите си шеги. - Ти, от друга страна, изглеждаш малко изтощена.

-    Мислиш, че не знам ли? - опитвам се да се усмихна заради него - само малко, но нещо в усмихването придърпва кожата на лицето ми, а то на свой ред присвива врата ми и новите белези там. Те ме наболяват, докато говоря, и смъдят ужасно под новото напрягане. Поредното нещо, което Мейвън ми отне. Колко ли щастлив го прави мисълта, че вече не мога да се усмихвам без изгаряща болка. - Поне Фарли и Шейд с тях ли са?

Момчетата кимат едновременно и едва не се изкикотвам при гледката. Обикновено са пълни противоположности. Килорн е слаб и строен, докато Кал е едър. Килорн е със златиста коса и зелени очи, докато Кал е смугъл, с поглед като жарава. Но тук, на гаснещата светина, зад тънкия слой кръв, който замъглява погледа ми, започват да си приличат.

-    Също и Кранс - добавя Кал.

Примигвам, озадачена:

-    Кранс? Той е тук? Той е... с нас?

-    Не е като да имаше къде другаде да отиде - казва Кал.

-    И вие... вие му имате доверие?

Килорн се обляга на стената и натъпква ръце в джобовете си.

-    Той спаси Ейда и помогна да върнем други през последните няколко дни. Защо да не му се доверяваме? Защото е крадец ли?

Като мен. Каквато бях аз.

-    Разбрано - дори при това положение не мога да забравя високата цена на погрешно

оказаното доверие. - Но няма как да сме сигурни, нали?

-    Ти не си сигурна в никого - въздиша Килорн, подразнен. Влачи обувката си в пръстта: иска му се да каже още нещо, а знае, че не бива.

-    Сега е навън с Фарли. Не е лош съгледвач - добавя Кал за подкрепа. Подкрепа за Килорн. Почти съм шокирана.

-    Вие двамата да не се наговаряте за нещо? В какъв свят се събуждам?

На лицето на Кал разцъфва истинска усмивка, както и върху това на Килорн.

-    Не е толкова лош, колкото го изкарваш - казва Килорн и кимва към принца.

Кал се засмива. Мек звук, помрачен от всичко, случило се преди.

-    Подобно.

Смушквам Кал в рамото просто за да се уверя, че е от плът и кръв.

-    Предполагам, че не сънувам.

-    Слава на цветовете ми, не, не сънуваш - промърморва Кал; усмивката му отново изчезва. Прокарва ръка по челюстта си, почесва рехавата си брада. Не се е бръснал от Арчън насам -от нощта, когато видя как умира баща му. - Ейда е по-полезна от разбойниците, ако можеш да го повярваш.

-    Мога - вихър от способности преминава светкавично през ума ми, всяка по-могъща от следващата. - Какво умее да прави?