Опасна близост

Джо стана. Всеки мускул на тялото я болеше. Двата дни на физическа дейност ѝ се бяха отразили и осъзна, че вече не е деветнайсетгодишна девойка, която може да възстанови бързо силите си. Костите ѝ изпукаха, докато прекосяваше стаята, за да изключи радиатора.

– Отвори прозореца.

– Навън е минус десет градуса – отвърна Тайлър.

– Само за няколко минути. Заврях. – Тя съблече халата и остана по памучната си пижама.

Той открехна прозореца и вътре нахлу студен въздух. Джо пое дълбоко дъх.

– Така е по-добре. – Наведе се да събуе единия си чифт чорапи и гръбнакът ѝ изпука.

– Дай да те разтрия – предложи Тайлър.

Тя се изправи и го погледна – лицето с ясно изразени черти, твърдия, широк гръден кош, стегнатия корем – и затаи дъх от завладяващата мъжественост на Тайлър Макбрайд. Спомни си как се чувстваше, докато се любеха. Особено първия път, в Деня на труда. Тогава разбра, че го обича, но не можеше да му го каже.

Тайлър ѝ липсваше. Защо избяга в Деня на благодарността?

"Уплаши се. Изпадна в паника. Страхуваше се, защото не вярваше, че истинската любов може да се случи два пъти в живота."

Не. Не беше вярно. Не можеше да отрече чувствата си. Много добре знаеше какво е да е влюбена и обичаше Тайлър така, както обичаше Кен. По същия начин, но различно. И все пак чувството беше прекрасно.

Истината беше, че не искаше да замени Тими.

– Какво има? – Той погали лицето ѝ и тя затвори очи.

– Нищо.

– Нещо те измъчва. Като отворена книга си, Джо.

Тя дръпна ръката му от лицето си и потърка с палци дланта му, целуна пръстите му и го погледна в очите:

– Обичам те.

Тайлър отвори широко очи и се усмихна:

– Призна го.

– Дълго се криех от истината, защото се страхувах. И още се боя.

– Защото истинската любов не се случва два пъти в живота?

Джо поклати глава.

– Не. Това беше оправданието ми преди три месеца.

– Какво тогава?

– Джейсън. – Гласът ѝ потрепери. Нямаше представа колко е трудно да изрази с думи чувствата си.

Тайлър настръхна. Разбира се, че тя говореше за сина му, най-важния човек в света за него. Джо разбираше това и му се възхищаваше, че толкова много обича детето си.

– Не разбирам.

– Страхувах се, че Тими ще помисли, че го заменям с друг син.

Той дълго мълча и тя осъзна колко глупаво са прозвучали думите ѝ. Синът ѝ беше починал и не можеше да мисли. И ако гледаше от небето, познаваше сърцето ѝ и знаеше, че ще го обича вечно.

– Давам ти, колкото време искаш, Джо. – Тайлър погали косите ѝ и прокара пръсти по шията ѝ.

– Джейсън не е Тими и не може да замени сина ми, но мога да го обичам. В живота ми има място за него. Той е невероятно момче.

– И аз мисля така.

Той я притисна до себе си и тя въздъхна дълбоко. Беше съвсем различно да изрече думите на глас.

– Обичам те – повтори Джо и почувства, че веригата, която бе оковала сърцето ѝ, най-после се скъса.