Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Първата дама - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първата дама

Электронная книга - «Първата дама». Краткое содержание книги:

Първата дама на САЩ. Уморена от делниците си под изгарящата светлина на прожекторите, тя решава за малко да се скрие от света. Избягва за няколко дни от Белия дом и докато цялата нация я търси, тя тръгва по пътищата на Америка. За да срещне един мъж, да опознае и сподели радостите и болките му, да съпреживее мечтите и тайните му. И да се случи нещо изумяващо, един финал на една невероятна история, която остава дълго в сърцето…
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 155
Перейти на страницу:

— Някои от твоите сестри сигурно са били достатъчно големи да поемат поне част от грижите.

— Достатъчно големи, но не и достатъчно отговорни.

И защо им е било необходимо да са отговорни, след като по-големият им брат е проявявал такова силно развито чувство за отговорност?

Кучето се примъкна по-близо до краката на Мат. Той плъзна ръце по тялото му и те се озоваха близо до муцуната на животното. То започна да ближе пръстите на Мат, но това като че не му направи впечатление.

— Виж сега какво стана с мен, за по-малко от седмица се обзаведох с две деца, бременна жена, която на всекиго представям за моя съпруга, и дори куче. И защото винаги има и по-лошо, сега ми се налага да живея и в къща в Айова.

Тя се усмихна.

— Остава ти единствено да се обзаведеш и с голям автомобил и къща.

Той изстена и се наведе напред.

— По телефона… поръчах специално да ми запазят форд модел „Експлорър“. Без да се колебая.

— „Експлорър“ ли?

— Отговаря точно на стандартите за голям автомобил.

Тя се разсмя.

Чувството му за хумор проби пелената от горчивина и той се усмихна.

— Ами работата ти? — попита го тя. — Не трябва ли да се връщаш на работа?

— Работата може да почака.

Оставаше нещо да изясни.

— Луси ми каза, че имаш мерцедес. Твърде хубава кола за един работник в стоманодобивно предприятие.

Той не отговори веднага.

— Никога не съм казвал, че съм работник. Само казах, че работя в такъв завод.

— И в какво се състои разликата?

— В управата съм.

— Разбирам. — Тя плъзна ръце по бедрата си. — И след колко време се връщаш на работа?

— Резултатите от тестовете излизат за две седмици. — В сърцето й се надигна надежда, която се изпари веднага щом той продължи: — Смятам утре вечер да се приберем с момичетата със самолет. Или може би вдругиден сутринта. От теб зависи.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма да те оставя сама.

— Нямам нужда от бодигард. Ще тръгна преди вас.

Той несъзнателно отново протегна ръце към кучето и започна да го почесва зад ушите.

— Президентът е организирал днес пресконференция. Ти си била най-обсъжданата тема.

Тя нарочно не беше слушала новините и сега не й се искаше да слуша и преразказа на Мат.

Кучето този път се зае да ближе пръстите на краката на Мат.

— Вандерворт е заявил, че няма причина някой да се притеснява дали си в безопасност, защото днес следобед си разговаряла с госпожа Буш и така нататък.

— Аха.

— Специален отряд агенти, натоварени със задача да те открият, са стеснили кръга на търсене и много скоро се очаква да те открият.

Тя опря лакти върху коленете си и въздъхна.

— И сигурно ще го направят.

— Аз не съм толкова сигурен. Изглежда си успяла много добре да заметеш следите си.

— Подбрали са най-добрите си агенти. Рано или късно ще ме открият.

— Президентът обвини за изчезването ти подлеците от опозиционната партия. — Устните му се изкривиха в цинична усмивка. — Каза, че си била много депресирана, като гледаш как политическите опоненти на съпруга ти поставят собствените си тесни интереси пред интересите на американския народ.

Тя тихичко се разсмя.

— Типично в негов стил.

— На коя първа дама смяташ да се обадиш утре?

Тя отметна глава назад.

— Край с първите дами. Телефоните им със сигурност вече се подслушват. Ще трябва да се прехвърля или на членовете на Върховния съд, или на правителството.

Той поклати глава.

— Все още ми е трудно да повярвам.

— Тогава изобщо не мисли за това.

— Трудно ми е изобщо да не мисля. — В тона му се беше промъкнала сурова нотка. — Трябваше да ми кажеш.

— Защо?

— Как можеш изобщо да задаваш такъв въпрос?

— Ти как щеше да постъпиш на мое място?

— Предполагам, че щях да поема нещата в свои ръце, а не да ги оставя да стигнат чак дотам.

— Предположение на човек, който не знае абсолютно нищо.

— Ти ме попита.

Тя скочи.

— Ти наистина си бил глупак, Мат. Луси е права.

И той скочи.

— Ти ме предизвика!

— Е, извинявай, че не изтичах, още щом те видях на стоянката за камиони, да ти се представя и да ти кажа, че съм Корнелия Кейс!

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)