Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
— Температурата отвън се покачи с цели десет градуса! — Хансън посочи термометъра.
— Вероятно е от генерирането на топлина при триенето на газовия облак с йоносферата — отвърна Бил, докато се оглеждаше смаяно.
— По дяволите! — изруга неочаквано Алън Нюбас. — Изгубих контрол върху аеродинамичността на обшивката.
— Радарът също изчезна — обади се капитан Хансън, наведе се напред и чукна с пръст прозрачното стъкло на компаса — на борда на свръхмодерния самолет все още имаше няколко старовремски уреда. Стрелката на компаса се въртеше като побъркана. — Спускаме се незабавно — нареди Хансън. — Предайте на ПС-2 да направят същото.
Нюбас направи опит да се свърже с втория самолет, но нямаше отговор.
— Вероятно пак е заради проклетото магнитно поле — изръмжа Хансън, докато се мъчеше да поддържа правилен курс. Турбуленцията отвън се засили веднага щом навлязоха в горните слоеве на снежния циклон. Само след минута отново ги обгърна червеникаво сияние. Скоро се появи замръзналата повърхност на океана. От бурята обаче нямаше и следа.
— Обади се, ПС-2 — повтаряше Нюбас. — Дайте знак, че ни чувате.
— Ето ги — извика Хансън и посочи към десния прозорец. Всички извърнаха очи натам и видяха огромния „Локхийд“ да се спуска по спирала право надолу от кървавочервените облаци.
— Джим, Джим, промени курса! — извика Нюбас в микрофона.
Но от летящия танкер нямаше отговор. Хората на „Еър Форс 1“ гледаха онемели от ужас как тежката машина бавно се спуска, върти се като листо на вятър, удря се в заледената повърхност на морето и се превръща в огромно огнено кълбо.
Когато най-сетне пристигнаха в Лос Анджелис, предпоследната спирка от околосветското им пътешествие, температурата на повърхността бе спаднала до минус петдесет градуса.
Невъобразимата по размери и сила буря бе помела брега на Южна Калифорния и бе разрушила почти всички постройки в близост до летището, превърнала го беше в гигантско сметище за разбити самолети и рухнали сгради.
Веднага след като се приземиха, началникът на полета събра целия екипаж на важно съвещание. Навън продължаваше да вали толкова силно, че булдозерите едва се справяха със задачата си и докато почистеха единия край на пистата, другият вече беше затрупан. Наближаваше единайсет вечерта и единствената очертана в снега писта бе озарена от призрачна неонова светлина.
— Температурата е с десет градуса под разрешения лимит — съобщи капитан Хансън. — При такъв студ нищо чудно дори авиационното гориво да замръзне. — Той бавно изгледа присъстващите. — Въпреки това съм готов да излетя. Но трябва да ви предупредя, че рискът е огромен. Помислете дали да не приемем поканата на тукашните и да се настаним в тяхното скривалище.
Бил поклати глава.
— Точното време за началото на нашата операция е от изключително значение. Хората ми са вече по местата си и очакват от мен да синхронизирам действията им от Канкътската планина. Ако изчакаме, може само да стане по-лошо.
— Убеден съм, че си прав — съгласи се Хансън. — Пък и освен това се съмнявам, че ще успея да запаля отново двигателите. — Погледна към Мелинда Маковски и тя кимна едва забележимо. Същото направи и Сали Бъртън. — Твой ред е тогава — обърна се пилотът към началника на полета.
Брайън Чандлър погледна през прозореца на кабината към трепкащите пламъци на газовите горелки, после сложи ръка на рамото на капитана.
— Щом смяташ, че трябва да летим — да тръгваме.
— Добре. — Хансън посегна към микрофона. — Да видим какво ще каже диспечерът.
На десет метра под тях лейтенант Майкъл Унзерман от флотския инженерен батальон стоеше под опашката на самолета, включил шлема си чрез кабел в миниатюрното комуникационно табло в обшивката. Слушалките изпукаха и от кабината му съобщиха, че самолетът е готов за излитане.
— Дай ми няколко минути, капитане — отвърна Унзерман. — Аз ще ти се обадя.
Разкачи кабела, измъкна се изпод опашката на огромния самолет и тръгна по пистата, превит срещу поривите на вятъра. Висок сержант, целият покрит със сняг, изтича срещу него.
— Сър, изгубихме още два булдозера. Напълно замръзнаха — докладва сержантът. — Не мога да поддържам чиста пистата с останалите два.