Кралска стража

— За мен също — тросна се Харалд. — Дойдох да завладея Англия и това и смятам да направя.

Замълчах, защото не знаех какво да отговоря.

Намеси се Тостиг:

— Харолд е далеч. Ако иска да се срещнем в битка, ще трябва да прекоси цяла Англия. Междувременно нашата армия ще расте. Когато чуят за нас, хората ще се присъединят към каузата ни. Тук много са с нордическа кръв, родовете водят началото си от времето на великия Кнут. Ще предпочетат да заложат на нас, не на шайка норманди.

Някъде зад нас изцвили кон, един от малкото, които Харалд бе довел от Норвегия. Бяха набити животни, идеални за дълги преходи през голи мочурища, но далеч не толкова силни, колкото бойните машини, които видях в Нормандия. Чудех се как ще посрещнат атаката на нормандските рицари, когато някой каза:

— Най-после! Добрите жители на Йорк решиха да се появят.

Всички погледнахме на запад, по хълма към невидимия за нас град. Зад далечното било се бе надигнал едва забележим облак прах. Конят пак изцвили.

Първите фигури по хълма бяха неясни, тъмни силуети. Изтрих потта, която се стичаше в очите ми. Трябваше да си намеря лека памучна риза и широки панталони, и да се отърва от расото.

— Това не са крави — коментира Стиркар, новият маршал на Харалд. — Прилича повече на войска.

— Подкрепления, изпратени от принц Олаф, за да не изтърве подялбата на плячката — каза жлъчно друг.

— Чудно откъде са взели всички тези коне? — намеси се озадачен един ветеран. — Това е кавалерия, и то солидна.

— Стиркар — попита тихо Харалд. — Поставихме ли часови по хълма?

— Не, господарю, не сметнах за необходимо. Съгледвачите ни докладваха, че в района има само няколко селяни.

— Това там не са селяни.

Тостиг също наблюдаваше новодошлите. Билото прехвърляха нови и нови мъже, пеша и на коне. Първите редици започваха да слизат, разгръщайки се така, че да направят място на тези зад тях.

— Ако не беше невъзможно, щях да кажа, че това са кралски хускарли — каза Тостиг. — Но Харолд Годуинсън винаги държи хускарлите при себе си. Полагали са клетва да служат на краля и да го пазят. — Обърна се към мен: — Кога каза е разбрал Харолд, че нормандската флота ще се забави във Франкия?

— Не съм казвал — отговорих, — но предполагам, че Уилям нарочно е подал тази информация на Харолд малко след като замина от Див. Или преди дванайсет дни.

Стиркар правеше свои си изчисления.

— Да кажем преди десет дни, което дава на Годуинсън два дни да се допита до съветниците си и малко повече от седмица да стигне дотук. Трудно, но не и невъзможно. Може дори лично да предвожда войската.

— Ако е Харолд — каза Тостиг, — ще е най-разумно да се изтеглим към корабите.

Харалд не се трогна.

— Да, ако наистина излезе Харолд, значи е стигнал дотук с бърз ход и мъжете му ще са изтощени и с разранени крака. Ще ги смажем като нищо.