Дълга тъмна нощ

Балард кимна на Бош и той й отговори по същия начин.

— Доведи ни го — каза Бош.

Балард огледа стаята. Бързо размести столовете, като събра два един до друг и намести трети срещу тях в средата.

— Бих искала да имаше маса — оплака се тя. — Малко е странно без маса.

— По-добре е така — отговори Бош. — Няма да може да скрие ръцете си, а те издават много.

Вратата пак се отвори и Бопра въведе при тях Курт Паскал.

— Това е Курт Паскал — представи го тя. — А това са Рене и… Хари ли беше?

— Точно така — потвърди Бош — Хари.

Балард и Бош се здрависаха с Паскал и Балард му посочи отделения стол. Той беше облечен в свободно долнище на анцуг и червен суичър. Беше по-нисък, отколкото Балард бе очаквала, а провисналите му дрехи скриваха телосложението му. Имаше дълга кестенява коса с един червен кичур в нея, вързана на плитка на темето му.

Паскал се поколеба, преди да седне.

— Да сядам ли, или искате да видите какво предлагам? — бяха първите му думи.

И пъхна палци под ластичния колан на анцуга си.

— Седнете — каза Балард.

Изчакаха го да седне, после седна и Балард. Бош остана на крака, подпрял ръце на облегалката на сгъваемия си стол, за да може да пресече всякакъв опит на Паскал да тръгне към вратата на стаята.

— Окей, седнах — подкани ги Паскал. — Какво искате да знаете?

Балард извади значката си и я вдигна, за да му я покаже.

— Господин Паскал, госпожица Бопра не знае това, но в действителност ние не сме кинопродуценти — започна тя. — Аз съм детектив Балард от ЛАПУ, а това е партньорът ми детектив Бош.

— Какво… мамка му?! — неприятно се изненада Паскал.

Понечи да стане, но Бош веднага свали ръце от облегалката и се изправи, готов да попречи на Паскал да се добере до вратата.

— Седнете, господин Паскал — каза Балард. — Нуждаем се от помощта ви.

Паскал замръзна. Изглежда, за първи път в живота му някой искаше помощ от него.

После бавно седна.

— За какво става дума?

— Опитваме се да открием един човек — опасен човек… и мислим, че сте в състояние да ни съдействате — обясни Балард. — Защото сте имали в миналото връзка с него.

— Кой?

— Уилсън Гейли.

Паскал се разсмя и поклати глава.

— Ебавате ли се с мен?

— Не, господин Паскал, не се ебаваме с вас — подчерта Балард.

— Уилсън Гейли е опасен, значи? И какво е направил? Не е спрял на „Стоп“? Показал е среден пръст на монахиня?

— Не можем да споделим с вас подробности по случая, по който работим. Разследването е с поверителен характер и всичко, което ни съобщите, попада в същата категория. Знаете ли къде е той в момента?

— Какво…? Не. Не съм виждал този човек от две години… поне две. Някой му направи купон, когато излезе от затвора, и го видях там. Но това беше… кога беше… горе-долу преди три години.

— Значи нямате представа къде се намира понастоящем?

— Имам идея къде не е, и това е Ел Ей. Защото ако още беше тук, все някъде щяхме да се засечем, ако ме разбирате.