Сигурно място [bg]

— Чакай да си взема…

— Не. Трябва да дойдеш веднага.

Вратата на кухнята беше широко отворена. Джойс се усмихваше, Никълъс изглеждаше ужасно горд, на масата стърчаха бутилки в златисто фолио, чаши за шампанско. Всеобщо веселие. Погледна грейналото лице на дъщеря си и разбра какво ще му каже. Обгърна я с ръка и усети приятния аромат на косата й. На тати момиченцето.

— Къли. О, миличка, какво да кажа? — Барнаби усети непривична топлина в очите си. Е и? Човек не ставаше дядо всеки ден. — Поздравления.

— Не мен трябва да поздравяваш, глупчо. А Нико.

— Нико ли? — Барнаби бързо оправи изражението си, но сърцето му се сви, пронизано от разочарование. Заедно отидоха в кухнята.

— Приеха ме в Националния, Том — засмя се Никълъс и вдигна чаша, явно не за първи път. — Не с ли чудесно?

— Чудесно е — насили се да каже Барнаби. — Поздравления — повтори той.

Къли му наля чаша „Вьов Клико“ и се усмихна на майка си.

— Татко си помисли, че съм одобрена за рекламата на шампоана.

— Така ли? — каза Джойс и го погледна в очите. Не че имаше нужда.

— Аз пет пари не давам за никакви реклами на шампоани! — викна Нико, пак се засмя, пресуши чашата си и я метна във въздуха.

— Знаеш ли какво ще играеш? — попита Барнаби, който отдавна се беше научил да задава правилните въпроси при всяка новина, свързана с театъра.

— В актьорския състав съм. Следователно мога да играя всичко, всичко. В момента поставят „Антоний и Клеопатра“ на Пинтър! — викна Нико.

— И нова комедия на Тери Джонсън за Сид Джеймс — добави Къли.

— „На къмпинг край Котслоу“.

— Не може да се казва така — обади се Джойс.

— Ти би могъл да играеш Барбара Уиндзор, скъпи — подхвърли Къли и изпрати на любимия си въздушна целувка.

— Да! От мен би излязъл страхотен травестит.

— И това е начин да привлечеш вниманието на критиците — отбеляза Джойс сухо. Знаеше, че Нико само се прави на грубиян, но все пак не й беше приятно. — Пийни още малко вино, скъпи. — Тя посегна за чашата на мъжа си, но вместо да я вземе, той й хвана ръката.

— Предпочитам да хапна един сандвич.

— Сандвич ли? — Никълъс ги удостои със своята интерпретация на погледа на лейди Бракнел от пиесата на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и продължи, подражавайки по-скоро на комедийния радиоводещ Тим Брук — Тейлър, отколкото на прочутата Едит Еванс, но все пак изглеждайки по-добре и от двамата. Макар че то кой ли не би? — Никакъв сандвич! Отиваме да празнуваме!