Написано с кръв [bg]

Сю се надяваше да не е прекалила с вдъхването на увереност. Едва ли. Рекс вече не изглеждаше, сякаш ще се разпадне всеки миг, но се беше отдалечил от тази възможност само на йота, което пролича и от следващите му думи:

— Но никой не може да отрече факта, че Джералд се страхуваше да остане насаме с Дженингс.

— И за това мога да предложа някои обяснения — заяви Сю и напрегна мозъка си, за да не се окаже, че току-що бе изрекла една гола лъжа. — Чудя се дали не сме приели твърде буквално думите на Джералд.

— Не те разбирам.

— Да не искаш да останеш насаме с някого, не означава непременно да те е страх физически от този човек. Джералд може да е искал да избегне компанията на Макс по най-различни причини.

— Какви например? — Рекс изглеждаше искрено заинтригуван.

Сю трескаво се заоглежда за разумно звучащи причини, запазвайки спокойно изражение на лицето и уверена усмивка. Накрая на помощ й дойде един от най-витиеватите обрати в романа на Ейми.

— Бих искала да насоча мисълта ти — започна тя малко наперено, наподобявайки самомнителността, която адвокатите смятаха за задължително встъпление, преди да пъхнат палци в жилетката си и да промълвят „Ваша чест“ — към възможността случаят да е свързан с разузнаването. Според мен би трябвало да се запитаме защо Джералд е бил толкова потаен по отношение на миналото си.

— Но той не беше…

— Извинявай, Рекс — (възражението отхвърлено), — но определено беше потаен. Как, за бога, би могъл един незначителен служител в Министерството на земеделието да се пенсионира едва навършил четирийсет, да си купи къща като „Плоувърс Рест“ и скъпа кола, и да живее явно заможно, без да си мръдне пръста да работи?

— Мили боже! — Рекс беше зяпнал Сю с отворена уста. — Стига бе.

— Аз бих казала, че държавната служба, на която е бил Джералд, не е била в Министерството на земеделието, а в МИ-5. И че Макс е бил или негов колега, или, което е по-вероятно, негов шеф. Минали са заедно през какви ли не ужаси — навярно са си спасявали живота, — но накрая Джералд просто не е издържал. Станал е бита карта. Безполезен за правителството. И го изхвърлят от играта.

— Ама че гадове.

— Такива са правилата, Рекс.

— Горкичкият!

— Нещастен завинаги, след като изживял позора си.

— И как не.

— Естествено, от всичко на света най-малко му се е искало някой да съживи тези болезнени спомени.

— Но защо не ми каза? Щях да го разбера. В моя ресор е все пак.