Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Немски сказания (Том първи) [bg]
Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Немски сказания (Том първи) [bg]

Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:

Немски сказания на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816–1818. Този сборник с легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обобщава към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужасът биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки“ на Братя Грим.
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 123
Перейти на страницу:

274. Химеке в Померания

В замъка Лойц някакъв дух-мъчител, наричан от местните жители Химеке, насякъл на ситно един млад кухненски прислужник и го скрил в пръстена делва, понеже онзи бил забравил млякото, което в онези времена на суеверие всяка вечер трябвало да бъде оставяно за духа. Дълго време там показвали въпросната делва, в която Химеке бил охладил гнева си.

275. Кресливецът

Йохан Петер Крихбаум, от Цент в Оберкайнсбах, разказал на 12 март 1753 година следното: В местността, наречена Шпренг, се подвизавал дух или призрак, който издавал всякакви звуци — като сърна, лисица, магаре, куче, свиня, поради което хората го нарекли Кресливецът. Той бил подвел вече мнозина и не допускал никого, особено пък пастирите, в тамошната ливада. Самият кмет наскоро го бил срещнал, когато една нощ отишъл на ливадата си в Шпренг и се канел да я напоява с вода; в горичката откъм Лангенбромбах изквичала свиня толкова остро, че все едно го пронизали с нож в гърлото. Призракът стига до Холския лес, където допреди шестнадесет години горели въглища и въглищарите по онова време се оплаквали много, задето ги плашел, явявайки им се във вида на магаре. Нещо подобно разказвал и покойният Йохан Петер Вебер, който една нощ товарел на въпросното място въглища, за да ги кара на пазара в Михелщат. Хайнрих Герман, старият кмет на Цент, уверява, че когато веднъж пасял воловете на моравата си, към него притичала лисица, а когато замахнал към нея с камшика, тя мигом изчезнала.

276. Превозените през реката монаси

В град Шпайер преди години живеел рибар. Когато една нощ отишъл на Рейн и се канел да разстели мрежата си, към него се приближил мъж, покрит с черен капюшон, какъвто носят монасите, и след като рибарят го поздравил почтително, онзи казал: „Аз съм пратеник отдалеч и искам да прекося Рейн.“ „Качи се в лодката ми, отвърнал рибарят, и ще те прехвърля оттатък.“ Като го превозил и се върнал, на брега стояли още петима монаси, които също поискали да преплават реката, а рибарят смирено попитал защо пътуват в такава нощ? „Нуждата ни гони, отговорил един от монасите, светът ни мрази, така че ни вземи и Бог ще те възнагради за това.“ Рибарят поискал да узнае какво ще му дадат за работата му. Те рекли: „Сега сме бедни, но нещата като се оправят, ще усетиш благодарността ни.“ Лодкарят отплавал, но като стигнал средата на Рейн, се надигнала страховита буря. Вълните заливали ладията и рибарят побледнял от страх. Какво става, мислел си той, по залез небето беше ясно и безоблачно, луната грееше толкова ярко, откъде се взе тази внезапна буря? И като вдигнал ръце, за да се помоли Богу, един от монасите се провикнал: „Какво проглушаваш ушите на Бога с молитвите си, управлявай ладията си!“ При тези думи той измъкнал греблото от ръката на бедния рибар и започнал да го налага. Рибарят останал да лежи полумъртъв в лодката, започнало да се зазорява, а черните мъже изчезнали. Небето било ясно като преди, лодкарят се свестил, поел назад и с мъка се добрал до жилището си. На другия ден един пратеник, който бил тръгнал рано от Шпайер, срещнал същите тези монаси върху раздрънкана, покрита с черно покривало талига, която имала обаче само три колелета и била управлявана от дългонос кочияш. Смаян, той замръзнал на място, пропуснал талигата покрай себе си и малко след това я видял да се издига сред пукот и пламъци във въздуха, а при това дочул и звън на мечове, все едно войска марширувала. Пратеникът се върнал в града и съобщил видяното: това видение било разтълкувано като знак за раздори между немските князе.

277. Блуждаещият огън

По планинския път към Хенлайн, както и в областта на Лорш, блуждаещите огньове биват наричани войскови огньове53; те се появяват единствено в седмиците преди Рождество и за тях има такова шеговито стихче: „Ти като суха слама гориш, огънче, бързо ела и ме виж!“ Преди повече от тридесет години някакво момиче, както се разказва, една вечер видяло такъв блуждаещ огън и изрекло споменатия шеговит стих. Огънят обаче се отправил право към момичето и когато то побягнало към дома на родителите си, го последвал до прага, вмъкнал се заедно с него вътре и заудрял с огнените си криле всички намиращи се в дома люде, така че те загубили зрението и слуха си.

вернуться

53

Irrwisch — Heerwisch.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)