![Братя по оръжие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/1/bratya-po-orzhie-bg-download.jpg)
Братя по оръжие [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Братя по оръжие [bg]». Краткое содержание книги:
Но враговете на Майлс Воркосиган замислят нов гибелен план.
Марк не изглеждаше много по-въодушевен от него.
Майлс сниши глас и убедително каза:
— Виж, Иване, не мога да те принудя. Ако искаш, продължи по коридора. Има известна вероятност униформата ти да те предпази, но някой по-нервен може да натисне спусъка, без да се замисли. Ако не те убие ударният отряд на Дестанг, ще те арестуват местните, което навярно няма да е фатално. Но предпочитам да си с мен. И да не ме оставяш сам с него — накрая прошепна той.
— О! — Иван премигна.
Както се очакваше, тази молба за помощ му въздейства повече от логиката, заповедите или увещанията.
— Все едно си в команден център — прибави Майлс.
— Все едно си в капан!
— Някога бил ли си в команден център, когато няма ток? Ето това е капан. Усещането за власт и пълен контрол е илюзия. Предпочитам да съм на бойното поле. — Той се подсмихна и кимна към двойника си. — Освен това не смяташ ли, че Марк трябва да получи възможност да сподели неприятните ти преживявания?
— Погледната в тази светлина — изсумтя братовчед му, — идеята започва да ми допада.
Майлс пръв влезе в помпената клетка. Стори му се, че долавя далечни стъпки по коридора. Марк като че ли искаше да избяга, но Иван стоеше плътно зад него и той нямаше избор. Майлс включи фенерчето си. Ворпатрил, единственият достатъчно висок от тримата, затвори тежкия люк. За миг се възцари пълна тишина.
Подутите, посинели ръце на Иван се свиваха и отпускаха, лепкави от пот и кръв.
— Поне знаем, че не могат да ни чуят.
— Уютно местенце — каза Майлс. — Моля се само преследвачите ни да са също толкова тъпи, колкото бях аз. Два пъти минах покрай тази помпена станция. — Той отвори кутията на скенера си и настрои дисплея на приемника така, че да показва все още пустия коридор. В клетката имаше слабо въздушно течение. Ако се усилеше, това щеше да означава, че приижда вода и че е време да излязат, та ако ще да попаднат в ръцете на сетаганданците.
— А сега? — пискливо попита Марк. Притиснат между двамата бараярци, наистина изглеждаше като хванат в капан.
Майлс опря гръб на хлъзгавата от тиня стена и си придаде престорено бодър вид.
— Сега чакаме. Точно като в команден център. В командните центрове прекарваш ужасно много време в чакане. Ако имаш богато въображение, настава истински ад. — Той включи ръчния си комуникатор. — Ним?
— Слушам, господин адмирал. Тъкмо се канех да ви се обадя. — Задъханият глас на сержанта показваше, че навярно тича или пълзи. — До Седма кула току-що кацна полицейски гравитокар. Изтегляме се през парка зад дигата. Наблюдателят докладва, че местните са влезли и в Шеста кула.
— Нещо за Куин?
— Комуникаторът й все още не се движи, господин адмирал.
— Някой виждал ли е капитан Галени?
— Не, господин адмирал. Той не беше ли с вас?
— Разделихме се горе-долу по времето, по което изгубих Куин. За последен път го видях извън дигата. Пратих го да потърси друг вход. Хм… съобщи ми веднага щом някой го забележи.
— Слушам, господин адмирал.
По дяволите, още една тревога. Дали Галени не се бе натъкнал на сетаганданците, бараярците или полицаите? Искаше му се капитанът да бе останал с него. Но тогава все още не бяха открили Иван — Майлс не можеше да постъпи по друг начин. Чувстваше се като човек, опитващ се да подреди мозайка от живи части, които се движат и със злобен кикот променят формата си, когато си поискат. Усети, че е стиснал зъби. Марк нервно го наблюдаваше. Иван не обръщаше внимание на нищо и хапеше устни, вкопчен във вътрешна борба с клаустрофобията.
Малко изкривеният образ на скенера показа движение в коридора. Откъм южния му край предпазливо се приближаваше мъж. „Сетагандански разузнавач“ — помисли си Майлс, макар че мъжът беше с цивилни дрехи. Държеше зашеметител, а не плазмена пушка. Сетаганданците очевидно бяха разбрали, че не могат да мерят сили с местната полиция, и вземаха съответните мерки. Мъжът продължи още няколко метра, после се обърна и тръгна натам, откъдето беше дошъл.
Минута по-късно — раздвижване откъм север. Двама души. Единият носеше униформените си бараярски ботуши. Страхотно прикритие. Той също бе заменил първоначалното си оръжие с по-безобиден зашеметител, но пък партньорът му стискаше смъртоносен невроразрушител. Ех, зашеметителят — оръжие, подходящо за всякакви неясни ситуации, единственото, с което наистина можеш първо да стреляш и после да задаваш въпроси.
— Прибери невроразрушителя си… Браво, добро момче! — измърмори Майлс, когато вторият бараярец прибра оръжието си. — Горе главата, Иване. Навярно ни очаква страхотно представление.