Евърлес [bg]

Моята сестра? Моята близначка?

Невъзможно. И Роан…

Сестра ми се омъжва за Роан Гърлинг. Сестра ми ще бъде коронована за кралица. Сестра ми може никога да не узнае коя съм аз, нито пък да научи за нощта на кръв, магия и смърт, в която сме родени.

Загадката около всичко това се блъска в ума ми: татко умря, за да ме предпази от Кралицата. Предупреди ме в самия ден на смъртта си да не позволявам на Кралицата да ме види. Но защо? И какво общо има подобно нещо с Магьосницата, която продължава да се появява в сънищата ми с разтворени длани, докато тичам към нея… и ножът в ръка…? Какво общо има Кралицата с която и да било от историите, които Рин ми разказа? Защо е искала дете, родено в Брайърсмор, дете, чието раждане е спряло времето?

Освен, ако Кралицата… всъщност е Магьосницата.

Мисълта ме ужилва — заслепяващо пареща, а сетне студена. Казвам си, че това е въздухът, единствено и само въздухът, брулещ с камшик лицето ми.

По някаква причина Кралицата е пожелала дете, което може да спре времето.

Аз съм била спасена. Отделена от Ина, която е оставена, за да бъде взета от Кралицата. Означава ли това, че аз съм единствената със скрита сила, течаща в кръвта ми?

Ако Кралицата наистина е Магьосницата, то аз се бях изпречила направо на пътя й, причинявайки хаос и разруха след себе си. Но какво изобщо би искала тя от мен? Кралицата може да е студена и жестока, но никога не бе навредила на сестра ми. Ако е допуснала, че Ина е детето, родено с камък, дали въпреки това би могла да открие грешката си?

И, разбира се, съществува не по-малко належащият въпрос, каращ главата ми да изгаря от болка поради огромната му жест: коя всъщност съм аз? Защо раждането ми е спряло времето? Защо времето ми се втвърди и заседна в гърлото на Каро, без да е възможно да бъде взето от друг, освен от мен самата?

И накрая друга, далеч по-зловеща мисъл затъмнява всички предходни като облак от черен, задушаващ дим, толкова плътен, че очите ми започват да сълзят. Връщам се в ума си назад към историите, които написах като дете, как невинните игри на Лисицата и Змията бавно се помрачиха и промениха, докато накрая Змията се увиваше около сърцето на Лисицата и открадваше живота от нея. Ами ако Кралицата изобщо не е тази, от която хората трябва да се страхуват? Ами ако човекът, от когото трябва да се боят, съм аз?

Татко е погребан в безименен гроб някъде в гората. Той все още щеше да е жив, ако не бях отишла в Евърлес. Щеше все още да е жив, ако преди седемнайсет години ме бе изоставил да умра в Брайърсмор заедно с Наоми Море.