Двойни игри [bg]

Автор: Лосон Майк
Серия: Джо Демарко #3
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-179-7
Переводчик: Веселин Лаптев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Двойни игри [bg]». Краткое содержание книги:

Три неуспешни опита за терористични атаки във Вашингтон предизвикват масова паника. Америка е обхваната от антиислямски настроения. Джо Демарко, харизматичният юрист детектив и „момче за всичко“ на председателя на Камарата на представителите от „Вътрешният кръг“ и „Вторият периметър“, се оказва намесен в общата истерия, когато неговият шеф, колоритният Джон Махоуни, му възлага непосилната задача да установи кой се крие зад всичко това. Много бързо на радара на Джо Демарко изплува твърде краен законопроект, внесен от младши сенатор от Вирджиния. Той е насочен срещу гражданските права на мюсюлманите в САЩ и настоява за насилственото им депортиране. Опитът да се забие самолет в Белия дом налива вода в мелницата на консерваторите, но председателят Махоуни е убеден, че страната няма нужда от такива крайни мерки. Нужно е успокоение и отрезвяване, което само истината може да донесе. А до нея може да достигне единствено напористият Джо Демарко, подкрепян от бившата — или все още действаща — агентка от разузнаването Ема и търгуващ с поверителни сведения високопоставен правителствен служител. Пълен с достоверна вътрешна информация от коридорите на властта във Вашингтон, третият роман на Майк Лосън уверено го поставя в първата редица на майсторите на политическия трилър днес.

Перейти на страницу:

— Хей, шефе! — обади се глас зад гърба му.

Крокър се обърна. Ченге, съвсем младо. Ушите му стърчаха изпод фуражката като дръжки на тенджера. Нямаше смисъл да му обяснява, че не е никакъв шеф. Ченгетата винаги използваха това обръщение към най-старшия пожарникар на мястото на събитието.

— Не бива да си тук — предупреди той. — Подът под краката ти може да поддаде всеки момент.

— Говорих с домоуправителя — отвърна ченгето. — Вече знаем имената на трима от загиналите.

— Така ли?

— Двамата от четвъртия етаж са Шарън и Пат Монтгомъри. Жената е била учителка в прогимназия, а съпругът й е работил в „Мейсис“ в Арлингтън.

Едно обикновено семейство, имало нещастието да заспи в неподходящо време и на неподходящо място, помисли си Крокър.

— А кой е собственикът на апартамента? — попита той.

— Млада жена на име Дженифър Талбът. Секретарка. Никога няма да познаеш за кого е работила.

— Но ти ще ми кажеш, нали?

На Крокър започна да му писва. Искаше ченгето да му каже каквото имаше за казване и да се пръждосва, защото вече му прилошаваше от противната миризма.

— Бродрик — рече ченгето.

— Сенатор Бродрик? — вдигна вежди Крокър.

— Аха.

Господи, въздъхна Крокър и измъкна мобилния си телефон. Трябваше да докладва новината по-нагоре. Но преди да набере номера, той вдигна глава.

— А четвъртата жертва? Човекът, който е бил в спалнята на Талбът?

— Още не е идентифициран. Домоуправителят каза, че Талбът била неомъжена. Според него нямала постоянен приятел, въпреки че била много хубава млада дама.

— Ще трябва да го идентифицирате, момчета — въздъхна Крокър. — Защото…

Преди да обясни на ченгето с уши като дръжки на тенджера, че най-вероятно става въпрос за престъпление, в апартамента нахлу още едно ченге, здравата задъхано от изкачването на стълбите. Върху табелката на ревера му беше изписано името „Уилмонт“.

— Арти! — викна той, обръщайки се към колегата си. — Няма да повярваш какво открихме, мамка му!

— Казвай! — отсече Крокър. Какво им става не тези ченгета, да ги вземат мътните? И какво изобщо търсят тук?

— Правех оглед на паркинга — отвърна задъханият Уилмонт. — Открих една кола, спряла плътно зад колата на собственичката на този апартамент. Очевидно с нейно знание. Отворих я, за да погледна талона.

— Е, кой е човекът, по дяволите? — не издържа Крокър.

В рамките на следващите двайсет минути пред сградата се изсипаха дузина агенти на ФБР, две коли шефове от столичната полиция, четирима агенти от Сикрет Сървис и шефът на Крокър.

Някой беше убил сенатор Уилям Дейвис Бродрик.

След осемнайсет часа в стаята в мотела Дани беше на път да се побърка. По телевизията даваха само глупости, скапаният мотел не предлагаше платени канали, а той не разполагаше дори с тесте карти, за да реди пасианси. Мъчеше го не само скуката, но и умората. Цяла нощ не мигна от тревога. Джо го беше предупредил, че ако работата се провали, той се връща направо в затвора. Прекрасно знаеше, че братовчед му не се шегува. Ако Пю не се обади, край на надеждите.

Отново включи телевизора. Видели сметката на някакъв сенатор. На кого му пука? Смени канала и попадна на „Колелото на късмета“ с Вана Уайт, която водеше шоуто от цяла вечност и с дървена усмивка обръщаше блокчетата с едро изписани букви. Сигурно отдавна беше намразила тъпите букви. На колко ли години беше? Със сигурност наближаваше петдесет, но все още изглеждаше дяволски добре. Ами участниците в играта? Откъде всеки ден намираха по трима идиоти, които подскачаха и крещяха при всяко завъртане на…

Мобилният му телефон иззвъня. Беше го оставил на нощното шкафче до леглото. Протегна ръка с такава бързина, че го събори. Претърколи се на пода и трескаво започна да го търси, без да усеща болката в натъртените си колене. Включи го на второто позвъняване.

— Ало?

— Намери някой стационарен телефон и набери 540-432-2387. Ясно?

— Не! — ревна Дани. — Чакай да взема нещо за писане! — Преди човекът отсреща да реагира, той грабна химикалката от нощното шкафче: — Повтори номера!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?