![Четири слепи мишки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/9/chetiri-slepi-mishki-bg-download.jpg)
Четири слепи мишки [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #8
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542602944
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четири слепи мишки [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти си луд — изсумтя Хътчинсън. — Направо си откачил.
— Така ли? През шейсет и осма и шейсет и девета два отряда от по десет души са извършили над сто убийства на мирни граждани по селата. И вие сте били командир. Вие сте издавали заповедите. Когато отрядите излезли извън контрол, вие сте изпратили Старки и неговите хора да оправят нещата. За съжаление обаче и те убили няколко цивилни граждани. А съвсем наскоро вие сте издали заповедта да ликвидират и полковник Хандлър. Той е знаел много добре каква роля сте играли в долината Ан Лао. Кариерата ви щеше да отиде на кино, а можехте да попаднете дори в затвора… Вие сам сте участвали в акции заедно със Старки, Харис и Уорън Грифин. Вие сте били там, Хътчинсън. В долината Ан Лао. Вие сте отговорен за всичко, което се е объркало там. Вие сте били там и сте станали четири слепи мишки.
Хътчинсън изведнъж се извъртя в стола.
— Уокър, Таравела — викна той, — вече можете да влизате. Наслушахме се достатъчно на тъпите приказки на това копеле.
От страничната врата към коридора влязоха двама мъже. И двамата държаха пистолети, насочени към мен.
— Сега вече няма да ви пуснем, доктор Крос — каза полковник Уокър. — Няма да ви пуснем да си идете вкъщи.
112.
Ръцете ми бяха хванати с белезници зад гърба. После двамата въоръжени мъже ме избутаха навън и ме натикаха в багажника на някакъв тъмен седан.
Лежах свит като навит на руло килим. За човек с моите размери беше адски неприятно.
Усетих как колата излиза от алеята на Хътчинсън, друсва се в канавката и излиза на улицата.
Карайки с разумна скорост, седанът мина през Уест Пойнт. С не повече от трийсет километра в час. И когато накрая увеличи скоростта си, разбрах, че излизаме от комплекса.
Не знаех кой бе седнал отпред. Дали генерал Хътчинсън бе дошъл с хората си. Изглеждаше много вероятно скоро да бъда убит. И нямах представа как да се измъкна. Помислих си за Нана, за децата, за Джамила и се питах защо пак си рискувах така живота. Беше ли това признак за добър характер, или обратно — за сериозен недостатък в характера? Всъщност имаше ли значение вече?
Междувременно колата слезе от гладката пътна настилка и заподскача по дупките на някакъв път, който явно не бе павиран. Според мен се намирахме на някъде около четиридесет минути път от Уест Пойнт. Още колко ли ми оставаше да живея?
Колата изведнъж спря, чух как вратите се отварят и след това хлопват. Капакът на багажника се вдигна.
Първото лице, което видях, беше това на Хътчинсън. В очите му не се четеше никаква емоция. Ни най-малък нюанс на човещина.
Другите двама бяха зад него. В техните погледи също не се четеше нищо.
— Какво ще правите? — зададох аз въпрос, на който вече знаех отговора.
— Онова, което трябваше да направим още онази нощ, когато излязохте с Оуен Хандлър. Да те убием — отвърна полковник Уокър.
— С изключително удоволствие — добави генералът.
113.
Извадиха ме от багажника и безцеремонно ме хвърлиха на земята. Ударих си опашката и ме заболя страшно. И това бе само началото, знаех си. Тия копелета щяха да ме измъчват и чак след това да ме убият. Ръцете ми бяха вързани и не можех да ги спра по никакъв начин.
Полковник Уокър се наведе и ми разкъса ризата отпред. Другият в това време ми свали обувките, а после и панталоните.
Изведнъж се оказах гол и треперещ в гората, нейде из пустошта на щата Ню Йорк. Беше студено, някъде към пет градуса.
— Знаеш ли какво ми е действителното престъпление? — попита ме Хътчинсън. — Знаеш ли какво направих, когато нещата се объркаха тогава така? Издадох заповед да се отвръща на удара. Те избиваха и осакатяваха хората ми. Това си беше чист тероризъм и садизъм. Опитваха се да ни сплашат по всякакъв начин. Аз обаче не се плаша толкова лесно. Отвръщах на удара, Крос. Точно както сега.
— Ти си избивал и цивилно население, опетнил си честта на командването — изплюх аз думите презрително.
Генералът се наведе над мен.
— Ти не си бил там, затова недей ми казва какво съм и какво не съм направил. В долината Ан Лао ние победихме. Тогава обичахме да казваме, че на света има два типа хора — ебачи и ебани. Аз съм от ебачите, Крос. Познай пък ти в такъв случай към кои спадаш.