Под прикритие [bg]

— Даде ли им истинското й име?

— Ти луд ли си? Не, разбира се. Мислят, че е просто обикновен взлом и убийство. Но слушай сега. Тази сутрин получихме анонимно обаждане. Някой ни предложи да поогледаме дома на Грег Даунинг.

— Шегуваш се.

— Не. Женски глас.

— Някой се опитва да го накисне, Роли.

— Не може да бъде, Шерлок. Без съмнение някаква мадама. А убийството не се превърна в сериозна новина. Отделиха му само няколко реда на последните страници, като при всяко друго обикновено убийство в тази помийна яма. Отделиха му малко повече внимание, защото е станало толкова близо до университетското градче.

— Ти провери ли тази връзка? — попита Майрън.

— Коя връзка?

— Близостта на университета. Половината от движенията през шейсетте са започнали тук. Сигурно екстремистите все още имат някои връзки там. Може някой от тях да е помогнал на Лиз Горман.

Димонти въздъхна драматично.

— Болитар, мислиш ли, че всички ченгета са кретени?

— Не.

— Да не смяташ, че си единственият, който се е сетил за това?

— Е — отвърна Майрън, — някои хора ме смятат за надарен.

— Не и днешните спортни вестници.

Туш.

— Е, и какво откри?

— Взела е апартамента под наем от някакъв смахнат фанатик, крайно ляв, комунист. Професор в университета. Казва се Сидни Бауман.

— Толкова си толерантен, Роли.

— Да. Само понякога губя връзката, когато не отида на събранията в университета. Както и да е. Онзи кретен не иска да говори. Казва, че просто й дал апартамента под наем и тя платила в брой. Всички знаем, че лъже. Ония от ФБР го разпитваха сериозно, но той довлече цял екип от либерални адвокати педали. Нарекоха ни нацистки свини и разни подобни.

— Това не е комплимент, Роли. Казвам ти го, ако случайно не знаеш.

— Благодаря, че ме светна. В момента Крински го следи, но засега няма нищо. Искам да кажа, този Бауман не е малоумен. Трябва да знае, че го наблюдаваме.

— Какво още научи за него?

— Разведен. Няма деца. Преподава някакви екзистенциални дивотии, безсмислени в истинския живот. Според Крински прекарва повечето си време, помагайки на бездомните. Това е ежедневният му ритуал. Мотае се с бездомниците по парковете и приютите. Както ти казах, напълно откачен.

Уин влезе в кабинета, без да чука. Отправи се към ъгъла и отвори вратата на гардероба, разкривайки огромното огледало. Огледа косата си и я пооправи, докато всяко косъмче застана на мястото си. После разтвори леко крака и спусна ръце право надолу. Престори се, че държи стик за голф, замахна и загледа движенията си в огледалото, за да се увери, че ръката му остава права, а хватката — свободна. Вечно го правеше. Понякога спираше дори пред витрините на магазините. Това беше голф — еквивалентът на културистите, които напрягаха мускули, когато мернеха отражението си някъде. Беше ужасно досадно.