Последните дни на Кондора [bg]

— Застреляха го — чу се да казва. — Застреляха го.

— Фей! — провикна се Кондора, докато рязко завиваше покрай един ъгъл. — Съсредоточи се!

Мърл отпусна хватката си около ранената жена и попита:

— Добре ли си?

— Простреляха ме в главата — прошепна Фей.

Впери поглед в окървавената си длан.

Мърл не й позволяваше да докосва черепа си, пулсиращ от пареща болка.

— Добре си — увери я Мърл. — Куршумът просто се е плъзнал отстрани… Раната е повърхността, има кръв, така е, но… Според мен не е счупил костта, не е влязъл в черепа!

Кондора се провикна откъм шофьорското място:

— Мозъчно сътресение.

Мърл прикова с поглед зелените очи на Фей и разширените им черни зеници.

— Да — каза по-възрастната жена с прошарена коса, която не беше сплъстена от нейната кръв, по дяволите! — Може би.

Клапите на двигателя издрънчаха, фучащата кола подскочи, разтресе се.

— Вони, бензин, какво гори, какво… — каза Фей.

Колата й приличаше на боен самолет, излезе от потока на движението и Кондора зави към едно празно място до тротоара, обаче…

Автобусна спирка. Паркирахме на автобусна спирка.

Вратата на колата се отвори и Кондора изчезна от мястото си между нейните очи и предното стъкло.

— Крис е мъртъв — каза Фей.

До нея вратата към тротоара се отвори.

Кондора помогна на Мърл да изведе Фей от задната седалка на тротоара.

— Да, мъртъв е. И ние ще умрем, ако не побързаме. Трябва да тръгваме, Фей. Хайде!

Но не.

Фей усети как сякаш се отдръпва и вижда отдалеч как те стоят на тротоара:

Кондора с черното си кожено яке, пристъпва напрегнато край нея като хищник в капан.

Мърл, която изглежда състарена, ужасена.

И тя, аз, с петно от тъмночервена съсирена кръв на пукнатата глава.

В китайския квартал сме.

Величествена арка, увенчана с три пагоди, се извисяваше над градската улица, фалшив портал с фалшива позлата и зелени фризове със златисти калиграфски надписи, които можеше да означават всичко или нищо. До арката Фей забеляза огромна църква от червени тухли с ръждясал шпил, който пронизваше небето. Толкова рано сутринта, толкова рано през пролетта, толкова рано през туристическия сезон търговците още не бяха наводнили тротоарите пред азиатските ресторантчета и магазини, откъдето човек можеше да си купи пластмасови буди (засмени или сериозни в дзадзен), сатенени сака с ярки дракони, черни джапанки, електронни джаджи за всяка кредитна карта, подправки, билки и кофи с червени, бели и сини сувенири, пощенски картички, ако все още имате доверие на бавната като охлюв поща на Бен Франклин, чадъри — всичко, което продавачите ви убедят да пожелаете.

— Хайде! — подкани ги Кондора.

Но остави Мърл да хване Фей за ръката, да помогне на ранената жена.

Държи ръцете си празни и отпуснати отстрани на тялото заради пистолета, досети се Фей.