Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Богато оцветената и щедро украсена титулна страница обявяваше, че това е La verite d’Amour. Истината за любовта.
Тя погледна текста, прескочи няколко страници напред и откри рисунките, които придружаваха стиховете и прозата. Имаше рисунки на мъж, полуоблечен мургав рицар, и на руса дама отпреди векове, чието единствено одеяние бяха косите й. Широкият гол гръб на рицаря бе обърнат към читателя и наполовина закриваше жената; дланта му бе върху гръдта й, а устните му целуваха нейните.
Дали и тя бе изглеждала толкова смутена, когато Камерън я бе целувал и милвал?
Мариса внимателно обърна страницата и очите и се разшириха.
В следващата рисунка и рицарят вече бе гол. Бедрата на жената бяха обвити около неговите. Той я придържаше с големите си ръце, също толкова големият му и твърд член сега бе част от нейното тяло, а устните му целуваха гърдите й.
Рисунките бяха така подробни, че Мариса почти можеше да види блясъка на капчиците пот по телата им.
С треперещи ръце тя обърна следващата страница. Двамата сега бяха легнали върху застлания с кожа под и рицарят бе между краката на жената. Изражението му бе страстно, а нейното — възторжено. Бяха изпаднали в екстаз, и двамата бяха победители и споделяха триумфа си. Мариса стисна очи, после прочете поемата на следващата страница. Тя бе чувствена и прелестна, а образите — едновременно силни и нежни.
Неспособна да устои, Мариса продължи да задоволява любопитството си.
Рицарят и неговата дама бяха във великолепно легло, чиито резбовани крака изобразяваха любещи се мъж и жена. Русата дама лежеше по гръб със свити в коленете и разтворени крака, а рицарят докосваше с език мястото, където преди това бе влизал членът му.
Мариса спря и пак затвори за миг очи; във въображението си видя на рисунката себе си и Кам с уста между краката й, как завършва онова, за което само бе намекнал.
Боже, за какво си мислеше?
Следващата рисунка изобразяваше рицаря, вече легнал по гръб, с протегнати напред ръце, обхванали гърдите на жената, която бе възседнала твърдия му член с отметната назад глава; косите й покриваха телата и на двамата.
Дали Камерън бе правил това с други жени? Мариса си спомни колко доволна била според Барбара Касълмейн лейди Макдоналд, предполагаемата някогашна любовница на съпруга й.
В следващата илюстрация дамата лежеше напряко на рицаря, членът му бе в устата й, а очите й светеха щастливо.
Мариса затвори интригуващата еротична книга, заключи я, наведе се и я остави на пода. Книгата определено й даваше повод за размисъл. Съпругът й бе принадлежал към приближените на краля и без съмнение бе опитал всичко, което можеше да предложи животът… а тя бе само една провинциална девственица. Баба й се бе опитала да й помогне, като й бе дала тази книга за ръководство.
Всъщност книгата предизвика във въображението й образи, някои от които останаха в ума й. Това обаче нямаше да бъде единственият момент в нейната решителна игра на любов. Тя щеше да ухажва съпруга си по свой собствен начин, със собствени средства.
На ръката й бе доказателството за положението й на омъжена жена — венчалният й пръстен. Той символизираше обета й, даден пред Бога и краля; сега той символизираше и нейната любов, дадена пред Бога и самата нея.
Жените, които Кам бе имал, нямаха значение. Те бяха в неговото минало.
Тя бе жената на Камерън.
Глава двадесета
— Какво искаш да кажеш с това «Бюканън е все още жив»? — истерично попита Фейт.
Роджър Хартуел извърна очи към тавана. Тази кучка бе толкова тъпа, колкото и разпусната!
— В двора се говори само за покушението срещу граф и графиня Деран и за това как той осуетил грабежа, като се справил и с двамата разбойници. Изглежда, че шотландецът за пореден път провали нашите планове. Това копеле има дяволски късмет.
Фейт осъзна, че идиотът Хартуел се е провалил отново.
— Тъй като е в центъра на вниманието, мисля, че е по-добре да изчакаме преди да ударим отново.
— Уплашен си — каза презрително тя.
Хартуел я сграбчи за китката и я стисна грубо.
— Не съм глупак, госпожо Белами — каза той през стиснатите си зъби. — Кралят изпрати неколцина от личните си стражи да се уверят, че Бюканън и жена му са пристигнали невредими. Би било безумие да рискуваме сега с друго покушение. След няколко месеца, когато…