Кралицата дева
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Кралицата дева». Краткое содержание книги:
Гералт остави игралната маса и се отпусна назад върху възглавниците. Една от жените му вееше с ветрило, друга бе положила ходилата му в скута си и ги масажираше, две жени масажираха прасците му, пета чупеше бадеми и ги пъхаше в устата му. Още четири жени стояха наоколо, готови да откликнат на всяко желание, което би изразил Гералт. На лицето му бе изписано върховно блаженство.
Дейр седеше малко по-надолу, погълнат от разговор с невероятно красива жена. От израза на лицето му можеше да се съди, че се забавлява чудесно.
Изразът на Роуан остро контрастираше с безметежните лица на мъжете около масите. Той стоеше сам, изправен до прозореца от източната страна на залата. Гледаше надолу — към града и хората по улиците.
Дейр се извини на жената, остави я и отиде при Роуан.
— Още ли се тревожиш за Джура? — попита Дейр. Роуан продължи да гледа мълчаливо през прозореца.
— Казаха, че са оставили жените там, в долината — каза Дейр с тона на човек, който повтаря нещо за стотен път. — Ултените не убиват. Те биха откраднали всичко, включително краля на Ланкония ако поискат, но не биха убили. Те ни упоиха, отвлякоха ни, а жените са оставили там. Защо се съмняваш в това? Ултените нямат нужда от жени, както забелязваш. — Дейр се усмихна на красавицата, която го чакаше край масата. — На тях им трябват само мъже. — Дейр едва сдържаше усмивката си. — Ние трябва да им дадем това, което очакват от нас, и да си ходим. Сигурно ще можем да вземем със себе си някои от тези красавици!
Роуан студено изгледа Дейр.
— Съблазнили са те! Очите на Дейр пробляснаха:
— Няколко пъти при това!
Роуан отново се загледа през прозореца:
— Не вярвам на този Марек — каза той, имайки предвид човекът, който наричаше себе си крал на ултените. — И не обичам да бъда държан в плен, дори когато веригите са от коприна.
— Казваш, че искаш да обединиш племената. Какъв по-добър начин за единението?
— Да заплождам жените им? — намръщи се Роуан. — Мисля, че мога да бъда ползван за нещо повече от самец — той извърна глава встрани, а Дейр сви рамене и се върна край масата.
Роуан продължи да гледа през прозореца, отчаян от собствената си безпомощност. Как би могъл да се сражава с жени — особено такива изящни, малки жени като тези? Преди шест дни той се бе събудил с адско главоболие във фургон, чиито стени бяха тапицирани с коприна. Бе избил с рамо заключената врата и фургонът бе спрял. Роуан бе поздравен от шест малки, хубави жени, които го помолиха да не се сърди. Гневът му някак се смири, щом видя, че другите мъже са живи и здрави, но избухна отново, когато не видя Джура, Силеан или Брита да излизат от останалите фургони. Ултенските жени казаха, че са оставили ириалските жени в стана.
Пътуваха цял ден, за да се върнат в стана. Намериха мястото празно и почистено, сякаш ириалските жени и Брита бяха опаковали нещата си и заминали. Роуан не можеше да се успокои. Не му харесваше, че бе упоен и затворен във фургон. Той поиска да тръгне по следите на Джура, Силеан и Брита.
Тогава ултенските жени се разплакаха. Те обещаха на Роуан, че ще изпълнят всяко негово желание, ако той тръгне с тях. Казаха му, че са разбрали за намерението му да обедини Ланкония, но се побояли, че ще забрави ултените, защото всички мразят и пренебрегват ултените, а самите ултени най-горещо желаят обединението на племената. Жените даже обещаха, че ако Роуан тръгне с тях, те са готови да отнесат неговото съобщение до ириалите.
Роуан кралят и Роуан човекът взаимно се разкъсваха. Като крал той искаше да опознае тайнственото племе, а като човек искаше да си върне Джура. По време на пътуването към столицата на ултените, Дейр му бе казал, че Джура го е последвала, когато отнасяше в гората тялото на мъртвия Кеон. Значи тя го бе видяла да плаче. Роуан знаеше, че ланконите не плачат.
А Джура, ланконката, го бе видяла да плаче и не бе му се присмяла, нито бе изразила презрение към него. Вместо това го бе подтикнала да възвърне своята увереност в себе си.