Преместването на Марс [Moving Mars]

Битрас се върна след десет-петнайсет минути и все още разговаряше с едната от пакистанските жени. Тя внимателно слушаше и често кимаше с глава. Лицето му излъчваше въодушевление и аз се зарадвах за него. И дума не разбирах от това, което си говореха.

Вече нямаше повече място, а пристигаха още гости. Мириам постоянно сновеше от човек на човек, променяше темите на разговор, подканваше гостите да си взимат от храната и питиетата и беше като същинско куче-пазач на обществото.

Някои от тези, които тепърва пристигаха, поне според мен бяха повече от ексцентрични. Един музикант от Хавай и три млади жени с плътно прилепнали черни шапки накараха Алън и мен да занемеем. Бях виждала този мъж по новините. Казваше се Ату. Беше облечен в строг черен костюм, а лицето му бе мъртвешки бледо и изопнато. Съзнанието му беше свързано с трите млади жени, облечени в прозрачни бели дрехи, които той наричаше сестри. На всеки десет минути те се събираха, пляскаха с ръце и споделяха всичко, което им се бе случило. Жените никога не говореха, защото Ату беше техния канал за връзка. Избягвах да се приближавам до тях. Тази интимност и скритото мъжко превъзходство ме плашеха. Чудех се защо Мириам ги е поканила.

Часовете минаваха и тълпата бе започнала да оредява, когато един от пакистанците се приближи към Мириам. Тя се изправи на пръсти, огледа се, поклати глава и тръгна да търси някого. Този път не само интуицията ми подсказа, че им трябва Битрас.

Освободих се от няколко банкера и тръгнах по коридора, който водеше към по-малките стаи. Не исках да прекъсвам нищо лично, но имах лошо предчувствие.

Изведнъж се отвори някаква врата и пакистанката се блъсна в мен. Хвърли ми бърз ядосан поглед и се отдалечи, шумолейки с дългата си сива рокля. Секунди след нея прехапал устни се появи Битрас и се огледа. Заобиколи ме и каза:

— Нищо не се е случило, нищо не се е случило.

Пакистанците разгорещено говореха, скупчени около изхода. Огледаха останалите гости, спряха поглед на Битрас и един от мъжете започна да си проправя път в неговата посока. Жените обаче го спряха и четиримата си тръгнаха. Мириам стоеше на вратата и не знаеше какво да прави. Битрас седеше на някакъв стол и гледаше невиждащо. После внимателно се надигна и отиде да си вземе питие. И той като мен пиеше само сок.

Никой не коментира случката. Един час по-късно той си тръгна.