Завоевателят

Ролф издаде звук, който изразяваше едва ли не отвращение, обърна се към нея и вдигна нощницата й до кръста. Ръката му се плъзна по бедрата и се мушна между краката й. Алис извика уплашено.

— Не мърдай — изръмжа мъжът. — Не мога да те взема, без да те пипам.

Разочарованието й нарасна. Тя усети члена му до бедрото си, но той съвсем не беше корав и напрегнат като на жребец за разплод. Ролф не се възбуди, както се беше възбудил със сестра й. Той я милваше упорито, за да изпита поне малко желание да я люби. Алис беше отвратена от интимното докосване. По някое време той престана да я опипва, легна върху нея и се надигна на лакти. Алис си представи какво беше направил със сестра й и потръпна. В този момент членът му нахлу в утробата й.

Прониза я остра болка и тя изпищя.

Ролф спря за малко, но не защото се трогна от вика й, а защото отворът й беше твърде тесен. Пое си дъх и отново се заби в нея. Тя нададе дрезгав вик, сякаш я разкъсваше на парченца. Той беше спал с много жени, но никога не беше срещал такава тясна утроба. Осъзна, че ще я нарани с грамадния си член, но не спря да се движи. Двамата трябваше да консумират брака си, и тя беше длъжна да понесе болките, не можеше другояче…

Алис повярва, че той ще я убие.

— Спри — изплака тя и очите й се напълниха със сълзи. — Престани, ще ме разкъсаш. Моля те!

Ролф спря, но не излезе от нея.

— Съжалявам — проговори равнодушно той. — Ти си много тясна за мен, но с времето ще свикнеш. — И започна да се движи в нея ритмично и без да се напъва.

Алис захълца задавено. Болката в слабините й беше непоносима; тя го заудря с юмруци, за да го прогони. Но той не спря да се трие в нея. А когато тя повярва, че ще загуби съзнание от болка, тялото й се разтресе от внезапно нахлулия порой силни тръпки и болезнените викове се превърнаха в сладостни стонове. Тя се вкопчи в шията му като удавница и изпищя.