Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевики » Корабът на чумата
Корабът на чумата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Корабът на чумата

Электронная книга - «Корабът на чумата». Краткое содержание книги:

В поредица от романи Клайв Къслър разказва за приключенията на „Орегон“, потаен кораб, напълно рухнал отвън, но обзаведен с последните оръжия, техника и разузнавателно оборудване. Управляван от екстравагантния еднокрак Хуан Кабрило и екипаж от бивши военни и шпиони, корабът е частно предприятие, предоставяно на всяка правителствена агенция, която може да си го позволи. Екипажът тъкмо е приключил строго поверителна мисия срещу Иран в Персийския залив, когато се натъква на пътнически параход, изоставен в морето. Стотици трупове лежат на палубата му, а когато Кабрило се опитва да разбере какво е станало, експлозия унищожава кораба. Едва успял да спаси собствения си живот и живота на единствената оцеляла пътничка, Кабрило се озовава хвърлен в опасна загадка. Изправя се срещу култ, който крои чудовищен план за унищожението на човечеството… план, който може би е прекалено късно да бъде спрян.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 162
Перейти на страницу:

— Точно така. Виждаш ли празните скоби на покрива? Тук трябва да е около тридесет и пет градуса, което означава, че в сградата е над четиридесет и пет. Навремето тези скоби са придържали огромни климатици. Свалили са ги, когато са напуснали имението. Освен ако сградата не е наполовина пълна с вода, пазачите не биха издържали в нея и час, да не говорим за седмиците, откак мястото е било напуснато.

Кабрило протегна ръка и помогна на Линк да се изправи. Макар да вярваха в логиката на разсъжденията му, приближиха предпазливо сградата. Металът бе достатъчно горещ, за да изгори пръстите на Хуан.

Извадиха пистолетите си и пристъпиха към вратата. Хуан остави раницата си на земята и извади гумена тръбичка. Уви я около топката на вратата, подаде единия край на Линк, а той задържа другия. Застанаха от двете страни на вратата и дръпнаха тръбичката. Вратата се отвори. Ако бяха заредили експлозиви зад нея, номерът на Кабрило щеше да ги задържи вън от обсега на взрива.

— Дори не е заключено — отбеляза Линк.

Хуан надникна вътре.

— Няма причина да е заключено. Погледни.

През стъклените панели на тавана нахлуваше достатъчно светлина, за да видят, че огромното помещение бе абсолютно празно. Ако вратата му не беше толкова малка, Хуан щеше да си помисли, че това е било хангар за самолети. Подът бе боядисан в сиво и беше безукорно чист. Когато влязоха вътре, усетиха лека миризма на белина.

— Май чистачките са ни изпреварили, а? — пошегува се Линк.

Кабрило замълча. Знаеше, че няма да намерят нищо срещу Северънс, което да им послужи като коз за връщането на Макс. „Отговорните“ бяха премахнали всички следи от това, което бе ставало в сградата. Климатиците бяха изчезнали, както и електрическата инсталация и водопроводът.

— Загуба на шибано време — изсумтя той отвратено.

Линк се наведе и се вгледа в пода.

— Бетонът е доста стар — каза той, като се надигна. — Предполагам, че е бил излят от японците, когато са построили лагера.

— Защо, по дяволите, са имали нужда от толкова голяма постройка? — зачуди се Хуан. — Теренът е прекалено хълмист за самолетна писта, така че не е хангар.

— Не знам. Някакъв склад.

— Фабрика — каза Хуан. — Обзалагам се, че са използвали пленниците си за робски труд. Знаем, че са го правили по всички земи, които са окупирали.

Линк докосна с пръст носа си.

— Обзалагам се, че си прав.

Хуан извади сателитния телефон, звънна на „Орегон“ и помоли дежурния да го свърже с Ерик Стоун, тъй като знаеше, че Хали се труди по записа.

— Какво става, шефе? — попита Ерик, когато вдигна телефона в каютата си.

— Направи ми една услуга. Провери японската окупация на остров Бохол във Филипините. Интересува ме дали са имали затвор или фабрики тук.

— Сега ли?

— Можеш да планираш атаката си върху честта на Джани Дал по-късно.

— Добре. Чакай една секунда.

Връзката беше толкова ясна, че чуха как Ерик затрака енергично по клавишите на компютъра.

— Открих нещо. Имало е затвор за местни престъпници, отворен през март 1943 година. Закрили го в деня, когато Макартър11 се върнал, дванадесети октомври 1944 година. За затвора отговаряло поделение, наречено 731. Искаш ли да го проверя?

— Не — отговори Хуан.

В сградата беше четиридесет и пет градуса. Хуан потръпна, когато кръвта му внезапно застина.

— Знам какво е било.

Той затвори телефона.

— Мястото е било фабрика за смърт — каза Хуан на Линк. — Ръководено от поделение 731.

— Никога не съм чувал за тях.

— Не съм изненадан. За разлика от немците, които се извиниха за геноцида, японското правителство никога не призна военните си престъпления, особено тези на поделение 731.

— Какво са правили?

— По време на окупацията в Китай построили безброй фабрики и лаборатории, където се трудели над биологичните оръжия на Япония. Смята се, че поделение 731 и други като него са избили повече хора отколкото концлагерите на Хитлер. Експериментирали върху затворници, като ги подлагали на всеки познат на човечеството вирус. Предизвикали зарази от чума, тиф и антракс в няколко китайски града. Понякога използвали самолети, които обсипвали терена със заразени въшки. Любим номер бил да заразят питейната вода в града.

— И са се измъкнали безнаказано?

— Да. Друго тяхно занимание било да определят въздействието на оръжия и експлозиви върху човешкото тяло. Прострелвали, взривявали или изгаряли стотици жертви наведнъж. Гарантирам ти, че поделение 731 е изпробвало всяко възможно мъчение, за което успееш да се сетиш. Спомням си един експеримент, при който обесили затворници с главата надолу, за да проверят колко време ще им е нужно да умрат.

вернуться

11

Генерал Макартър — командващ американските войски в региона по време на Втората световна война; през 1945 г. приема на борда на „Мисури“ капитулацията на Япония. — Б.ред.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 162
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)