Неустоима сила

— Не важи, когато става дума за дъщеря ми — тя се усмихна добродушно. Беше добра майка, добър човек и Стив я харесваше. Освен това бе красива и сексапилна, с нея се чувстваше спокойно.

— Е, как така си нямаш приятел? — попита я той след известно време и тя се усмихна. Поставяха се взаимно в затруднено положение и си задаваха щекотливи въпроси. Но и двамата си даваха искрени отговори.

— Нямам време. Работя прекалено много. Освен това, от години не съм срещнала човек, който да ми хареса. Всички мъже, които познавам, са гейове, негодници или женени.

— Звучи окуражаващо — отбеляза той, отпуснал се на дивана й. — Какво им е лошото на гейовете?

— Не обичам да нося едни и същи дрехи с момчетата, с които излизам. Те обикновено изглеждат в тях по-добре от мен.

— Това е трудно постижимо. — Той направи малко тромав опит за комплимент и тя се усмихна. Приятно й бе, че е с него. — Е, внимавай с гейовете. Но с негодниците положението е по-опасно — понякога са интересни. Трябва да признаеш, че имат известен чар. Ами женените?

— Не обичам неравностойното положение — отвърна тя искрено. — Не искам да се забърквам в игри, които не мога да спечеля. Научих този урок твърде рано. — Бе се сблъскала с неравностойното положение заради бащата на Фелиша. В техния случай бе победило семейството му.

— Това е разумно — съгласи се Стив. — Аз самият никога не съм се впускал в авантюри. Не ми изглеждаше честно към Мери. Освен това не съм срещал жена, която да харесвам повече.

— Дори когато не е тук? — Ана го гледаше настоятелно в очите с подвеждащия си въпрос. А той се опита да не обръща внимание на гърдите й, очертани от пуловера. — Ти си много праволинеен мъж, щом можеш да бъдеш верен на жена, която виждаш един-два пъти в месеца, а понякога и по-рядко. Това е впечатляващо.

— Може би по-скоро глупаво.

— Ами ако разбереш, че не ти е била вярна, Стив?

— Това не може да се случи. Познавам я. Единственото, за което мисли, е работата. Живее, спи, яде и диша заради нея.

— Това не ми звучи твърде сексапилно.

— Особено напоследък. — Бе искрен. В очите му се четеше тъга. Не смяташе, че Мередит го мами, но мислеше, че губят почвата под краката си, губят връзката и, още по-лошо, губят се един друг. Усетил го бе ясно предния уикенд в Калифорния.

— Все още я обичаш, нали? — Той кимна, но когато усети изпитателния й поглед, стигна още по-далеч в признанието.

— Обичам я. Но не мога да не си давам сметка, че откакто тя замина, нещо се е променило. Понякога имам чувството, че вече не сме женени, че просто се срещаме като любовници… или приятели… или нещо друго. Сега, откакто живеем разделени, когато се видим, сякаш не можем да установим връзка. Отвратително чувство.

— Сигурно.

Ана имаше собствена теория по въпроса, но не искаше да го наранява, затова не я сподели. Познаваше жените много по-добре. Започваше да мисли, че вероятно той никога няма да замине за Калифорния. Преместването му се проточваше, а и съпругата му изглежда не бързаше много да се събере с него. Но не му го каза.