Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Вие, сендарите, имате много любопитни обичаи — заговори тя, когато седнаха на стоплената от слънцето горска полянка. Принцесата вчесваше буйната си червеникава коса, наклонила глава на една страна; гребенът бавно се плъзгаше през тежките мокри кичури.
— Защо?
— Баните в Тол Хонет са достъпни за всички, атлетическите състезания винаги се провеждат без дрехи. Само преди година самата аз участвах в едно надбягване срещу десетина момичета на имперския стадион. Зрителите оцениха високо постижението ми.
— Мога да си представя — сухо отвърна Гарион.
— Какво е това? — попита тя и посочи амулета, който лежеше на голите му гърди.
— Дядо ми го подари на миналия празник Ерастид — отговори Гарион.
— Дай да го видя. — Девойката протегна ръка. Той се наведе напред.
— Свали го, за да го разгледам — нареди принцесата.
— Не бива да го свалям — отвърна младежът. — Господин Улф и леля Поул ми казаха никога да не го снемам от гърдите си, за нищо на света. Мисля, че в него има някаква магия.
— Що за чудато нещо — отбеляза Се’недра и се наведе да разгледа амулета. — Те не са вълшебници наистина, нали?
— Господин Улф е на седем хиляди години — подхвана Гарион. — Той е познавал бог Алдур. Видях го как накара едно дръвче да порасте от съвсем мъничка вейка само за няколко минути. Пред очите ми е подпалвал камъни. Леля Поул излекува една сляпа жена с една-единствена дума. И може да се превръща в кукумявка.
— Не вярвам на такива неща — каза Се’недра. — Сигурна съм, че има някакво друго обяснение.
Гарион вдигна рамене, после навлече бялата си риза и кафявата туника. Разтърси глава и прокара пръсти през все още влажната си коса.
— На нищо не приличаш така — отбеляза критично момичето. — Стой! — Тя се изправи и застана зад него. — Чакай аз да те среша. — После хвана гребена и започна бавно да го сресва. — Косата ти е хубава за мъж — подхвърли принцесата.
— Коса като коса — безразлично измърмори Гарион.
Се’недра продължи да го сресва още секунда-две, след това хвана брадичката му в ръка, обърна главата му и го огледа критично. Един-два пъти подреди косата му, където смяташе, че е необходимо, докато младежът се оказа вчесан според вкуса й, и каза: — Така е по-добре.
— Благодаря. — Гарион беше малко объркан от тази промяна в нея.
Тя отново седна на тревата, обгърна с ръце едното си коляно и се вгледа в блестящия вир.
— Гарион — промълви накрая момичето.
— Да?
— Какво изпитваш, докато порастваш, а си съвсем обикновен човек?
Той вдигна рамене.
— Винаги съм бил обикновен човек — призна той, — затова не бих могъл да го сравня с нищо друго.
— Знаеш какво искам да кажа. Разкажи ми за мястото, където си пораснал, за това какво си правил; за всичко.
Така че Гарион й разправи за фермата на Фалдор, за кухнята, за ковачницата на Дурник, за Доруун, Рундориг и Зубрет.
— Ти си влюбен в Зубрет, нали? — попита момичето почти обвиняващо.
— Мислех си, че съм, но толкова много неща се случиха оттогава, че понякога дори не мога да си спомня как изглеждаше. Струва ми се, че мога да мина и без да се влюбвам. От онова, което съм видял досега, ми се струва, че любовта е твърде болезнено нещо.
— Ти си невъзможен — рече тя, после му се усмихна. Малкото й лице беше обградено от тежките вълни на блесналите й от слънцето коси.
— Вероятно е така — призна той. — Добре, сега пък ти ми разкажи какво изпитваш, докато порастваш, а си много специална и важна особа.
— Аз не съм специална и важна.
— Ти си принцеса, императорска дъщеря — напомни й момъкът. — Бих казал, че това е твърде особено нещо.
— А, това ли било? — рече Се’недра, после се изсмя. — Знаеш ли, откакто тръгнах с твоите хора, понякога почти забравям, че съм императорска дъщеря.
— Почти — усмихна се и той. — Ала не съвсем.
— Не — съгласи се момичето. — Не съвсем. — После отново погледна към вира. — Да си принцеса е много досадно, поне през по-голямата част от денонощието. Само церемонии и формалности. Почти винаги трябва да стърчиш и да слушаш речи или да приемаш визитите на важни държавни мъже. Винаги и навсякъде има пазачи, но понякога се измъквам и мога да остана сама. Това ги вбесява. — Тя отново се изсмя, после погледът й стана замислен. — Дай да ти предскажа бъдещето — предложи тя и хвана ръката му.
— Можеш ли да предсказваш бъдещето? — попита я Гарион.
— Само на ужким — призна принцесата. — Понякога си играехме така с камериерките ми. Предричахме знатни съпрузи и много деца. — Тя обърна ръката му с дланта нагоре и я погледна. Сега сребристият белег се виждаше много ясно, защото ръката беше добре измита. — Какво е това?