Непознатия от Индия
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатия от Индия». Краткое содержание книги:
Непознатия от Индия е образ, който много напомня известния граф Монте Кристо на Александър Дюма. В ръцете на „Непознатия“ се обединяват нишките на съдбите на всички хора, които среща той по пътя си и ги управлява с голяма сигурност.
Борбата от тайнствената „тъмнина“ против внушаващия страх „капитан“, завладява всеки, който вземе в ръка тази книга.
Мястото на действието на този детективски роман е също родината на Май — Саксония.
Постепенно прииждаха повече и повече гости. Сред тях младежът забеляза красива, но вече не дотам млада дама, към която изпита странно влечение. Тя бе облечена изцяло в черно. Рихард неколкократно усещаше, че неволно погледът му се отклонява към нея. Имаше чувството, че е виждал някъде това лице, с тези меки, нежни черти, сините очи, както и златисторусата коса. Но колкото и да напрягаше паметта си, не стигна до резултат.
Дамата беше Улрике фон Хелфенщайн.
Ето че в момента се отвори двукрилата врата, водеща към салона за гости и… с целия си блясък ги посрещна богато украсена коледна елха. Под нея лежаха коледни подаръци, предназначени за членовете на семейството. За всеки от гостите също имаше по нещичко, малък знак на внимание.
Хедвиг се приближи до Рихард.
— Елате, господин Бертрам! Дядо Коледа не ви е забравил. Ще ми позволите ли да ви водя?
Тя го придружи до мястото, където беше оставено красиво подвързано томче. Върху него със златни букви блестеше надпис: „Картини от родината и тропиците. От Алмансор“.
— Второто издание! — учудено възкликна той. — Каква радост… о, благодаря ви!
Трогнат, той стисна ръката й.
— Не сте ли виждали още това издание?
— Не.
— Ами че разгърнете го по-бързо!
Той разтвори книгата. Зад титулната страница бяха поставени няколко едри банкноти.
— Какво значи това? — слисано попита Рихард и отправи към девойката поглед, в който имаше малко упрек.
— Вашият напълно заслужен хонорар, и то значително повишен! — засмя се Хедвиг. — Ей там е застанал човекът, на когото го дължите.
Изглежда Ван Зом чакаше тъкмо този момент, защото бързо се приближи до двамата и подаде на Рихард документ.
— Промененият договор между Алмансор и фирмата Щрикрод. Вие бяхте болен и затова се заех само да свърша тази работа.
Скоро Рихард разбра, че действително става въпрос за неговия заслужен хонорар. Обзе го чувство на сигурност, каквото не бе изпитвал дотогава. Нима не придобиваше макар и малка значимост сред многобройната маса от същества, които в своята целокупност се наричаха със събирателното име човечество? Да, той не беше вече непознат драскач, принуден да продава продукта на духовното си творчество срещу шепа дребни пари. Беше обърнал вниманието на хората върху себе си.
После седнаха на трапезата. Рихард се настани до Улрике фон Хелфенщайн. Отново усети, че невидими нишки го свързват с нея и само след няколко разменени думи той я възприемаше като близка позната.
Цяла вечер сборникът със стиховете минаваше от ръка на ръка и не след дълго домакините го помолиха да рецитира стихотворенията си.
— Да, господин Бертрам! — насърчи го Хедвиг. — Заради мен! Той размисли кратко и каза:
— Днес предиобед в болницата написах едно коледно стихотворение. Ще се опитам него да рецитирам.
С тези думи той стана и се дръпна малко встрани. Няколко секунди остана със забит в земята поглед, мъчеше се да си припомни началото, после вдигна глава и очите му особено заблестяха.
Рихард имаше звучен изразителен глас. Личеше си, че поетът бе работил над него неуморно и упорито и че в някои часове на самота го беше упражнявал, рецитирайки стихове. Езикът му беше истинска музика. Всички погледи бяха отправени към него, всички внимателно го слушаха.
Така той стигна до призива на ангелите: „Почитай Бога в небесата!“ Единствено ако се вслушва в това напомняне, смъртният истински ще вярва. А другата повеля „Мир на земята!“ — предполага отворени за любовта сърца на онези, които желаят да й се подчинят, сърца за любовта, която побеждава всяка омраза и вражда.
Накрая рециталът се издигна до тържествените звуци на химн:
Последвалото мълчание възнагради поета по-достойно от шумни овации. Също тъй мълчаливо Улрике фон Хелфенщайн се приближи до него и му стисна ръката.
— Е, тържествено честван, Мой поете — шеговито каза Ван Зом, след като двамата с Рихард Бертрам отново седяха в каретата, — размислихте ли за вашето бъдеще? И какво решихте?
Рихард опипом потърси своя портфейл и нежно го погали.
— Хонорарът, който получих днес, благодарение на вашата добрина, ми дава възможност да изпълня едно свое сърдечно желание, Искам да помогна на моите клети братчета и сестричета в голямата им нищета!
— Очаквах подобно нещо. Но всъщност те не са ви родни братчета и сестричета, господин Бертрам. Та нали вие сте само хранениче в тяхното семейство.