Флотът на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Флотът на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но Стен няма да се предаде без бой.
Да. Матанската дума „к’лоор“ пасваше. В свободен превод означаваше състояние, поравно причинено от безпокойство, недоволство, омраза и гняв, но същото това състояние позволяваше и пълна яснота на мислите, както и способност за мигновено достигане до заключение и действия, съобразени с него.
Описанията обаче не оправяха настроението на Императора.
Този бяс беше насочен предимно към самия него. Непрекъснато бъркаше в преценките си кога таанците ще са готови за битка, какво е положението в собствените му въоръжени сили и колко лукави ще се окажат някои от най-доверените му съюзници.
А към това се добавяше фактът, че крачеше насам-натам пред двореца на спорта и го наблюдаваше престарял пазач със сурово лице, въоръжен с огромен боздуган — едва го носеше. Прахосваше си времето.
И за протакането пак беше виновен самият той.
Вечният император си бе подготвил много резервни позиции. Например дори при пълно унищожение на командния център под Аръндел можеше да разчита на подобни центрове в над десет свята. Имаше и три секретни центъра, известни единствено на него.
Бе осигурил и други резервни центрове, персонал и заповеди за останалите елементи от своята администрация. Бе пропуснал само един.
Вероятно от надежда, а може би и от цинизъм не бе предвидил втора заседателна зала за парламента. Дали не се надяваше, че ако сградата бъде разрушена, в нея ще се намират и законодателите, чието присъствие му беше непоносимо противно? Но зданието от другата страна на планината бе останало цяло-целеничко, макар и малко радиоактивно. А когато таанската ракета се взриви, в него се навъртаха само шепа парламентаристи.
Докато не бъдеше обеззаразено, отделиха за парламента един от спортните центрове на Първичен свят.
Фактът не обясняваше необходимостта Императорът да чака пред входа. Но и нея дължеше отново на себе си.
Вечният император вярваше, че заедно с управлението поданиците му трябва да получават и малко блясък и изтънченост. Затова копира церемониала от някакъв древен режим на Земята.
На теория го допускаха в парламента само с благоволението на мнозинството. Това означаваше, че церемониалните стражи му препречваха пътя, той настояваше, че като Император е в правото си да влезе, а те му отказваха. После заявяваше, че е в правото си да влезе със силата на оръжието. И получаваше втори отказ. Едва след третата молба със смирени слова му позволяваха да влезе. И целият този дракх се извършваше с цветисти речи и още по-нелепи церемониални движения.
Преди Императорът се гордееше с това. Смяташе церемониите за безсмислено занимание на безделници и ги отбягваше, доколкото е възможно. Налагаше му се да посещава парламента само два пъти годишно, и то в грижливо организирани случаи. Истинската работа по управлението се вършеше в двореца, на заседания на комисии или с указ, съставен след внимателни пазарлъци.
Но сега извънредното положение го принуждаваше да говори пред парламента, а се сблъска с тази… тази дивотия, която бе измислил лично.
Хвърли поглед към капитан Лимбу и втория гурка, които го охраняваха, сякаш ги предизвикваше да покажат поне искрица веселие. Императорът беше наясно, че за непалците почти всичко на този свят е смешно, особено ако засяга посрамването на началник. Лицата им сякаш бяха издялани от махагон. Императорът изсумтя и пак се обърна към парадния вход. Тъкмо преди вратата да се отвори и старият пазач да отдаде чест с боздугана — едва не го изтърва, — той си помисли, че гурките са сърдити, защото по неволя се бяха разоръжили.
Отново сгреши. Те просто бяха големи майстори в прикриването на чувствата си. А и за тях нямаше значение, че не носят своите уилигъни, гранати и кукри. И двамата имаха миниулигъни под туниките — според имперското разузнаване тези оръжия можеха да бъдат открити само със старателно претърсване до голо.
Императорът остана извън наредените в полукръг кресла, докато министър-председателят го приветства тържествено, увери го в неизменната подкрепа на неговите поданици и го покани да ги обогати с мъдростта си.
„Неизменна подкрепа ли…“ — повтори наум Императорът, докато вървеше по пътеката между редовете. Присъстваха по-малко от половината законодатели. Цели галактики, които преди войната гръмогласно му даваха подкрепата си, сега бяха обявили неутралитет или открито се бяха присъединили към таанците.