Сметки за разчистване
- Автор: Чайлд Ли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сметки за разчистване». Краткое содержание книги:
Сега Ричър има цел. Има сметки за разчистване. Защото девизът му е: „Никога не прощавай! Никога не забравяй!“ И той се впуска в рискована операция под прикритие, за да постигне това, което някои биха нарекли отмъщение, други възмездие. За него е просто справедливост.
— Всичко е ясно — каза тя. — Помисли си само за последователността във времето. Започни от днес и карай назад. Преди единайсет седмици аз оплесках оная работа със снимките в гаража. Преди десет седмици ме отстраниха от разследването. Но понеже Бек е едра риба, аз нямах намерение да се отказвам и изпратих Териса под прикритие без тяхно знание. Точно по същата причина обаче, понеже Бек е едра риба, и без мое знание преди осем седмици те може да са поверили разследването на някой друг и този някой да е изпратил там въпросната прислужница в допълнение към Териса. Както Териса не е знаела нещо за прислужницата, така прислужницата не е подозирала, че Териса е вече там.
— За какво й е било да рови в нещата ми?
— Предполагам, за да контролира ситуацията. Така е по правилник. От нейна гледна точка ти си изглеждал подозрително. Като неуправляем авантюрист, човек, дошъл да мъти водата. Убиец на полицаи, който укрива оръжие. Може да си е помислила, че си от някоя съперническа банда. Сигурно е имала намерение да те издаде на Бек. По този начин е щяла да спечели доверието му. Във всеки случай целта й е била да те отстрани, понеже не е искала излишни усложнения. Ако не на Бек, може би щеше да те издаде на нас, като убиец на полицаи. Чудно е, че не го е направила.
— Предавателят й нямаше батерия.
Тя кимна.
— Да, това са осем седмици. Предполагам, че в тая къща домашните прислужници не разполагат със зарядни устройства.
— Бек казва, че била дошла от Бостън.
— Има логика — каза Дъфи. — Сигурно се възложили случая на бостънското оперативно бюро. Към техния район е. Което обяснява и защо във Вашингтон не са тръгнали никакви слухове по въпроса.
— Той каза, че някакви приятели му я били препоръчали.
Тя отново кимна.
— Явно за да получат облекчена присъда за техен човек. Ние често се възползваме от такива случаи. Пък и те нямат нищо против да се топят един друг. Между тия хора няма никаква лоялност.
Изведнъж се сетих за нещо, което Бек беше казал. Запитах:
— Как комуникирахте с Териса?
— По имейла, точно както с теб. Имаше същото устройство.
— В обувката ли?
Дъфи кимна. Не каза нищо. Гласът на Бек кънтеше в главата ми: Започвам да им претърсвам и обувките, това поне е сигурно. Можеш да заложиш живота си, че ще бъде така.
— Тя кога ви писа за последен път?
— Връзката с нея пропадна още на втория ден — каза Дъфи. После замълча.
— Къде живееше?
— В Портланд. Бяхме й уредили апартамент там. Все пак беше чиновничка, не прислужница.
— Ти ходила ли си в апартамента й?
Тя кимна.
— Никой не я е виждал от втория ден.
— Погледна ли в гардероба й?
— Защо?
— Трябва да знаем с кои обувки е била, когато са я хванали.
Дъфи отново пребледня.
— Ах, по дяволите!
— Точно така — казах аз. — Е, кои обувки бяха в гардероба?
— Не тези, които трябваше.
— Дали се е сетила да изхвърли навреме предавателя?
— Това едва ли е щяло да й помогне. Освен ако не изхвърли и обувките. Дупката в тока е била достатъчна като улика.
— Трябва да я открием — казах аз.
— Разбира се, че трябва — отвърна тя. После помълча малко. — Днес е извадила голям късмет. Ония са търсили жена и първо са се насочили към прислужницата. Не можем обаче да очакваме, че все така ще й върви.
Не казах нищо. Късметът на Териса беше в нещастието за другата. Всяко добро за зло. Дъфи отпи от кафето си и направи гримаса. Сигурно беше изстинало. Остави чашата.
— Но какво всъщност я е издало? — запита тя. — Това искам да разбера. Та тя не изкара и два дни там. А това стана цели девет седмици, преди да проникнат в компютъра.
— Каква лична легенда й съставихте?
— Обикновената за подобна задача. Неомъжена, без сериозен приятел, без семейство и близки, без корени. Като теб, само дето при теб е истина.
Бавно кимнах. Симпатична, трийсетина годишна жена, за която никой няма да се сети, че липсва. Огромно изкушение за такива като Поли или Куклата Направо неустоимо. Момиче за забавление. А и останалите от тая банда сигурно не бяха много по-добри. Харли например. Горкият Харли в никакъв случай не можеше да мине за образец на цивилизованост.
— Може нищо конкретно да не я е издало — казах аз. — Може чисто и просто да е изчезнала. Много жени изчезват ей така. Особено млади. Неомъжени, самотни жени изчезват непрекъснато. С хиляди всяка година.
— Само че ти си открил стаята, където са я държали.
— Всички тия изчезнали жени също ги държат някъде. Те липсват само от наша гледна точка. Самите те знаят къде са, също и мъжете, които ги държат.