Безпътният автобус

— „Огнена звездице, сестрице-вечернице, нещо си желая, за него мечтая, пожелай ми да се сбъдне моята мечта.“

Камил обърна сънено глава:

— Какво каза?

Норма помълча за миг. После тихо попита:

— Ще видим как ще тръгне, нали?

— Мм, ще видим — каза Камил.

В далечината отляво се показа грозд светлинки, ситни и мигащи от разстоянието — запокитени и самотни в нощта, далечни, студени и трептящи, нанизани в редици.

Хуан се обърна и високо извика:

— Ето ви го и Сан Хуан!