Бар „Последен шанс“
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бар „Последен шанс“». Краткое содержание книги:
Сега, вече прехвърлили трийсетте, живеят в Лондон, все така близки са, но само Финтан, единственият мъж в групата е намерил истинската любов. Тара е на диета, почти откакто се помни, и е заклещена в противна връзка с противния Томас. Тя все още вярва, че когато си на тридесет и една и вече си в бар „Последен шанс“, е по-добре да имаш мъж, който си държи дребните в старо дамско портмоне, отколкото да си сама.
А Кетрин не е съгласна. В живота й цари спокойствие и единствената й връзка, която иска, е тази с дистанционното на телевизора.
Но когато не искаш промяна, животът променя нещата вместо теб…
Кетрин я погледна разгневено, но остави ключовете.
— Трябва да се върнем в болницата — най-после каза Тара.
— Не още.
— Добре. И на мен не ми се връща. Страх ме е, че отново ще ни подхванат.
— Могат да вървят на майната си — изсумтя Кетрин.
— Какво ще кажеш ти да изоставиш Томас, а аз да спя с Джо Рот — предложи Тара.
Засмяха се нервно.
— Мислиш ли… — започна Тара. — Мислиш ли, че Финтан ни кара да правим тези неща, защото е болен, а ние не сме? Вьзможно ли е това да е един вид отмъщение? За да съсипе и нашия живот.
На Кетрин започна да й писва.
— Според мен е просто някаква прищявка — рязко отвърна тя. — Финтан е под силен стрес и малко е мръднал.
— Надявам се да е така — заплашително каза Тара, — защото ако не престане, повече няма да ходя при него.
— Как можа да го кажеш! — извика Кетрин, която също бе мислила по въпроса.
— Лесно ти е на теб — защити се Тара. — Получаваш изгодната чест от сделката. Лягаш си с жестоко гадже, а аз напускам мъжа, когото обичам.
— Въобще не е така — раздразнено възрази Кетрин. — Само като си помисля за това и се парализирам.
— Да бе!
— Точно така е! Знаеш, че не бих могла да го направя.
— Кое не можеш да направиш? Да се усмихнеш на готин тип, който си пада по теб? Опитай се да зарежеш двегодишна връзка и да останеш сама на тридесет и една. Тогава наистина ще се парализираш. А и не мога да разбера защо не искаш да свалиш онзи Джо.
Преди Кетрин да успее да отговори, Тара си пое раздразнено дъх и внезапно разбра какво точно трябва да каже.
— Ще бъда откровена с теб, Кетрин — започна решително тя. — Не исках да го казвам, но трябва. Финтан е прав. Време е да започнеш да живееш и да си намериш мъж. — Тара усети, че не може да спре. Натрупаните емоции се изляха като водопад. — Начинът, по който живееш, е абсурден! Изрядно подредени нощнички и гащички, кошмарен самоконтрол, идеално чист апартамент и никакво гадже! Финтан не е откачен. Напълно прав е! Обича те и иска да си щастлива!
Лицето на Кетрин придоби зловещо изражение, но Тара не му обърна внимание.
— Каквото и да се е случило в Лимерик, не можеш вечно да се оправдаваш с него. Не че знам какво е било. Уж съм най-добрата ти приятелка, а нямам никаква представа!
Кетрин най-после успя да събере сили.
— За мен ли говориш? — извика възмутено тя. — Финтан е прав за мен? Глупава крава! Възнамерявах да си замълча, но няма да го направя. Финтан мисли най-вече за теб. А ти знаеш, че трябва да напуснеш Томас, и затова си му толкова ядосана…
— Не съм му ядосана…
— Казваш, че моят живот е абсурден! Ами ти? — разгорещи се Кетрин. — Предпочиташ гадняр като Томас, само и само да не останеш сама. Виж се колко си жалка! И погледни колко си дебела! — Тара потръпна. Кетрин — също, но не можа да спре. — Тъпчеш се като свиня, защото Томас те тормози. После имаш наглостта да твърдиш, че Финтан се опитва да унищожи живота ти. А той само иска да ти помогне, защото те обича.
— Как е възможно да ме обича — гневът от последните седмици изскочи на повърхността — и да ме моли да напусна човека, когото аз обичам?
— Не мога да се сетя за нищо по-хубаво от това да напуснеш Томас — горчиво каза Кетрин. — Бих дала мило и драго да видя изражението на гнусното му лице, когато го изриташ.
— Защо си толкова гадна към него? — процеди Тара през зъби.
— Томас още ли пази малкото си кафяво портмоне? — презрително попита Кетрин.
— Защо да не го пази?
— Е, това не ти ли стига.
— Тръгвам си — заяви Тара и грабна ключовете от колата. — Няма да седя тук и да слушам как обиждаш мен и приятеля ми.
— Не съм те обиждала.
— Нарече ме крава — възрази Тара с разтреперан глас. — А после ми каза, че съм дебела.
— Ти започна — извика Кетрин след нея. — Ти се заяде с гащите ми.
Но Тара вече бе изчезнала от кръчмата, обзета от дива омраза към Кетрин, която остана разтреперана на мястото си. Какво ставаше? Трябваше да се подкрепят в подобен момент. Защо се настройваха една срещу друга? Бяха толкова близки приятелки.
Глава 45
Джо Рот си мислеше, че халюцинира. В четвъртък сутринта дойде на работа както обикновено и Сексуалния тормоз Кетрин му се усмихна. Усмихна му се. На него. При това не злобно. Нито пък като прелюдия преди да му съобщи, че е изгубила разписките му или е получила нареждане да му изплати последната заплата. Не, просто блестящите й бели зъби проблясваха към него, а сериозните й сиви очи засияха. После каза мило:
— Добро утро, Джо!
Какво ставаше? Изминаха десет дни, откакто Кетрин плака пред него и му довери, че имала проблеми. Но пък веднага след онзи разговор тя възвърна обичайната си студенина. Дружелюбността й тази сутрин му дойде като гръм от ясно небе.