Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
«Когато отидох на Ягодовото поле аз пях, стъпил на куп от тела и видях, аз видях, да видях стар баща да прегръща на пътя вкочанения труп на детето си.
Когато отидох на Ягодовото поле един следобед, аз видях, аз видях, да, видях кладенци и окопи, пълни с тела, телата на моите братя и сестри.»“
Керън Харпър затвори книгата и погледна нагоре към него. В стаята беше тихо и нито един от тях не продума.
— Току-що осъзнах, че вероятно Пикард е бил също така потресен и измъчен от написването на тази книга, както аз от прочитането й — продума накрая Тайсън. — Той е дишал същия зловонен въздух, който вдъхвах и аз.
Керън Харпър кимна.
— Бих искала да знам какво ви се е случило по време на онези десет или петнайсет минути на престрелката — запита тя.
— Кървях.
— Разбира се, че сте кървял. И ви е боляло. И някой лекар трябва да ви е оказал помощ. Но… — Тя се изправи. — Вижте, вие ми казахте, че между вас и Бранд не е имало неприязън, но аз определено подозирам, че е имало такова нещо.
Тайсън седна на ръба на леглото.
— Ако подозирате, че Бранд не е казал на Пикард всичко, което се е случило на Ягодовото поле, защо вярвате на субективните му спомени за случилото се в болница „Милосърдие“?
— Никога не съм казвала, че му вярвам. Какво всъщност е направил, или не е направил Бранд на Ягодовото поле?
— Това трябва да откриете вие. След това ще ми кажете какво сте открила. И аз ще ви кажа дали наистина е така.
— Добре. — Тя замълча, после рече: — Пикард живее в Саг Харбър в Лонг Айлънд. Знаехте ли това?
— Пише го на корицата на книгата.
— Да… И фактът, че вие и семейството ви прекарвате лятото там, е доста странно съвпадение.
Тайсън стана от леглото, отиде до ниската масичка и взе питието си:
— Донякъде съвпадение, а донякъде и съдба. В известен смисъл именно адресът на корицата ми напомни за това място. Някога често ходехме там… много отдавна.
— Бихте могли да го срещнете някъде там — каза тя.
— Точно така. — За момент той се замисли: — Хората по тези места имат изключително прегледни пощенски кутии, подредени покрай пътя, с фамилните им имена върху тях. — Погледна я. — Предполагам, че знаете как изглеждат пощенските кутии в провинцията. Както и да е, там можете да прочетете редица прочути имена. Но съществува някакъв неписан закон за зачитане на личния живот. Е, виждал бях името Пикард, но никога не го бях свързвал с Андрю Пикард, писателя, може би защото никога не бях чувал за него. Както и да е, близо до къщата, която бях наел преди години, на същата улица, имаше пощенска кутия с името Алгрин. Установих, че това е Нелсън Алгрин, онзи, който е написал „Човекът със златната ръка“. Имах книгата, защото много ми харесваше. Исках да почукам на вратата и да му поискам автограф. Но не желаех да нарушавам неписания закон за неприкосновеността на личния живот. Няколко месеца по-късно прочетох, че човекът е умрял. Така си и останах без автограф. Но имам и тази, другата книга, на Андрю Пикард, и мисля, че искам да получа автографа му преди да му се е случило нещо и на него.