Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Следователно успехът зависи не на последно място от нагласата на жената спрямо сексуалността и спрямо мъжа си. Колкото повече тя го обича, толкова по-малко значение има начинът на половото общуване. Двойката сама би издала свидетелство за бедност на любовта и на еротичното си въображение, ако интимното щастие зависеше само от това, дали мъжът може да извършва акта „нормално“, или не. Колкото повече се мисли, че това е критерият за мъжественост, толкова по-застрашена е потентността. Не е необходимо жената да се отрече, но и не бива да настоява за начина, който й се струва единствено нормален, но в момента не може да бъде приложен. В противен случай пътят към него се прегражда. Както за мъжа би трябвало да се разбира от само себе си, че той трябва с търпение и отзивчивост да помогне на жената с аноргазмия да стане способна за изживяване вместо да я потиска още повече с недоволството си, така и жената трябва да счита за своя задача да преодолее затрудненията в потентността на мъжа си вместо да го упреква с думи или мимики като неудачник.
Човек би трябвало да се освободи от възгледа, че всяко полово сношение трябва да представлява влагалищно съединяване на гениталиите. Ограничаването на понятието върху онзи акт, който прави зачатието възможно, тика несигурния мъж направо към страха от неуспеха. Обратно, когато и двамата партньори признаят за равностойни форми на полова активност и другите пътища за взаимно възбуждане и удовлетворяване (напр. мануално или орално), тогава може да се избира измежду различните възможности и мъжът не е принуден да се ограничава с ерективната си потентност. Често пъти тя се появява само при променена психологическа обстановка.
Вижда се, че половите смущения могат да бъдат атакувани успешно най-често чрез лечение на двамата, за да се постигне по-добра взаимност и емоционална връзка. Тези форми на лечение все по-широко се прилагат и теоретично развиват, но не могат да се приложат, когато единият от партньорите се държи настрана.
Механизмите на появата и фиксацията на импотентността протичат при много мъже по подобен начин; затова е възможна групова терапия на импотентните мъже. Когато измъчваният от чувството за малоценност мъж види толкова другари по нещастие, между тях дори едри и яки, това го облекчава. Клумбис има обичай да започва груповото събеседване със стихотворението на Гьоте „Дневникът“, в което поетът от първо лице разказва как се провалил с някаква келнерка и приписва това на любовта към жена си. Да чуят, че дори Гьоте веднаж е бил импотентен, за мнозина вече е успокояващо и лекуващо.
СЪВЕТИ КЪМ МЪЖА СЪС СМУТЕНА ПОТЕНТНОСТ И КЪМ ЖЕНА МУ
Винаги е рисковано да се дават рецепти и общи препоръки за половия живот, без да се познава личността и двойката. Което е полезно за едного, при друг може да няма ефект. В предишните глави вече беше казано немалко, поради което се ограничаваме с няколко съвета, които спокойно могат да бъдат дадени всекиму. Един съвет обаче не бива да се дава никога, макар все още да се чува от „колеги“ и за съжаление понякога и от лекари: „Опитайте веднъж с някоя друга жена!“
Този съвет трябва да се отхвърли не само от морални съображения. Изпълнението му в много от случаите не само не прави мъжа потентен, но го разочарова още по-дълбоко. В консултацията почти по правило някои мъже признават, че по препоръка, от любопитство или защото са се надявали, че ще настъпи подобрение, са опитали вече с тази или онази жена, обаче така ужасно са се изложили, че получили по-силен удар, отколкото със собствената си жена, която поне познава слабостите им. Неуспехът може да бъде предсказан: пред чуждата жена, принизена на всичко отгоре до експериментален обект, изпитанието е още по-сериозно, а страхът от провала — още по-мощен и не може да бъде приглушен от очарованието на новото. Много мъже са, импотентни в началото на всяка връзка, защото не са сигурни дали ще задоволят жената, дали ще издържат на сравнението с предшественика си и т.н.; те стават по-смели едва тогава, когато са добили самоувереност, когато са сигурни в непоклатимата любов на жената и когато жената се отнесе към тях психологически правилно. Затова следващите съвети са по-важни за жената на импотентния, отколкото за него. Да припомним още веднъж нашия принцип, че сексуално по-стабилният партньор трябва да прави половото сношение за несигурния колкото се може по-отговарящо на желанията му — дотогава, докато трае смущението. Не бива да се възразява, че подобна активност не е присъща на жената, че тя иска да бъде завладяна, а не да оказва помощ. Разбира се, че тя би искала да чувствува у него огъня му, без да й се налага да го разпалва с мъка всеки път. В същност на нея не й се налага да прави кой знае колко много. Само отстраняването на това, което го потиска, е вече предостатъчно. Ако освен това жената се погрижи и за онова, което му харесва, ще му помогне вече много. Ако отблъсква всичко, тогава самата тя е със задръжки, полово равнодушна или прекалено срамежлива и се нуждае от лечение, или пък любовта й не е силна, тя няма търпение и смята всичко за безсмислено. Това и за двамата е по-лошо. Нормално чувствителната, любеща жена прави с радост всичко за постигането на интимната близост. Тя не счита, че това е под женското й достойнство и затова не отрича мъжествеността му. Тя вижда смущението в ядрото на неговия характер и схваща липсващата потентност като негов симптом.