Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Кастило усети ръката й под масата.
— Какъв подарък, лельо Свет? — попита Елена.
— Обещах да не казвам; ако другите момичета разберат, ще започнат да ми завиждат. Имах нужда от този подарък. Затова ще се грижа добре за него.
Ана я наблюдаваше с безизразно лице.
— Докато Ана и децата украсяват елхата — намеси се бързо Певснер, сякаш се опитваше да прекъсне разговора, — искам да си поговоря с полковник Мунц и Чарли. И с теб, Светлана, освен ако не предпочиташ да украсяваш елхата.
— Вече ти казах, че получих подаръка си — отвърна тя и стисна доволно подаръка си. — Идвам с вас.
Прислужницата остави чиния с една палачинка пред Светлана и купчина с десет други и четири резена бекон пред Кастило.
Светлана го наблюдаваше как маже палачинките с масло и ги залива със сироп. Намаза и своята палачинка с масло, заля я с кленов сироп, след това отряза малка хапка и я лапна.
После се протегна към чинията на Чарли и си открадна две палачинки и два резена бекон.
Повика прислужницата.
— Ще ни донесете ли още?
(Три)
Янош беше в библиотеката, когато Певснер, Кастило, Мунц и Светлана влязоха, последвани от прислужница, която вкара количка със сребърен самовар, сребърен поднос за кафе и всичко необходимо.
Певснер зачака нетърпеливо тя да излезе, след това даде знак на Янош да подреди столовете в кръг около малка ниска масичка. Всички седнаха.
Янош сервира. Наля кафе на Кастило и Мунц, без да ги пита, посочи чая и кафето, без да откъсва очи от Светлана, и наля на двамата с Певснер чай.
— Тъй като обстоятелствата се промениха… — започна Алек. — Господи, дрънкам глупости — прекъсна се сам той, след това продължи: — Тъй като обстоятелствата се промениха, трябва да обсъдим някои въпроси.
— Ще започна с Янош. Свет, Янош защитава мен и семейството ми от години. Едва не загинахме заедно. Съвсем наскоро бях подмамен и едва не ме убиха в подземния гараж на „Шератон Пилар“ — близо до тайната квартира на Чарли — където подполковник Евгени Комогоров, когото познаваш, и неколцина от приятелите му се опитаха да ни убият. Янош беше тежко ранен. Хората на Чарли ни спасиха. Момчето, което преди малко изнесе лекцията за дървесния сироп и новогодишната елха, се погрижи за Комогоров.
Той посочи с пръст точно под окото.
— Застреля го от поне петнайсет метра с пистолета си. Брадли е много интересен младеж.
— Защо му е било на Комогоров да те елиминира? — попита Светлана. Очевидно не остана никак изненадана от уменията на Брадли.
— Ще стигнем и дотам. Остави ме да доразкажа. Така че, Свет, можеш да имаш пълно доверие на Янош.
Светлана кимна.
— Сега минавам на Алфредо. Малко съм засрамен — призна Певснер. — Той ме съветваше. Не става въпрос за бизнес, а как да изчезна в Аржентина, как да защитя Ана и децата, разбираш, нали? Отплатих му се за вярната служба по време, когато други ме предадоха, като заподозрях, че и Алфредо е един от тях. Оказа се, че Чарли преценява хората много по-добре от мен; знаеше, че Алфредо не е способен да извърши предателството, в което го подозирах. Освен това Чарли бе наясно на какво съм способен, когато някой застраши семейството ми, че вярвам в онова, което се казва в Стария завет, в Изход, „Око за око, зъб за зъб“ и че няма да обърна другата си буза. Чарли изпрати съпругата и децата на Алфредо при баба си в Щатите, за да ги защити от мен. А Алфредо започна работа при Чарли. Когато настъпи моментът, когато Алфредо имаше пълно основание да приложи казаното в Изход спрямо мен, той се позова на свети Матей и обърна другата си буза.
Мислите на Кастило течаха в съвсем друга посока. „Лекцията по теология на преподобния Певснер е много интересна — а Светлана попива всяка дума, сякаш носи от планината Синай божието слово, гравирано върху камък — но истината е, че ако Алфредо можеше да стреля, когато главорезите ти го преследваха, нямаше да се поколебае. После ти се усети, че той е свестен човек, и отзова лошите, а той не те ликвидира, защото първо: не обича да убива хора, освен ако не му се налага, и второ: защото щеше да предизвика много повече неприятности, отколкото спокойствие и задоволство.“
„Да не би да съм единственият езичник тук? Да не би Алфредо да е прикрит християнин?“
„Като добър християнин, Александър, аз ти прощавам. Върви и повече не съгрешавай.“
„Да не би това да е грехът, че съм се погледнал в огледалото? Само защото не вярвам на някои неща, които ми разправят в църквата не означава, че и Алфредо мисли като мен. А пък Светлана и Александър ми се струват напълно искрени и сериозни.“