Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
Освен тези напреднали оръжия, се разработват много по-екзотични и революционни системи. Тайното научноизследователско „Ураново Дружество“, или „Uran Verein“, разработва не само портативни леки атомни електрически генератори с размера на еднометрова сфера — за проектираните стратегически бомбардировачи, задвижвани с електродвигатели, които като излетят един път, забравят да кацнат обратно; но също така и портативни самолетни бордови електромагнитни „релсови оръдия“, или rail-guns, с голяма дългобойност, също планирани да се монтират и на летящите чинии.
Немски учени-акустици разработват и екзотичните акустически оръдия за смъртоносни ултразвукови лъчи — тъй наречените Шалканоне (Schallkanone). Те имат голяма площ на поразяващото действие, и са много удобни за унищожението на многобройна атакуваща жива сила на противника. Например за защитата на гладки планински дефилета или равнинни местности. Гърмящ газ се подава под налягане по тръбопровод във фокусната точка на масивна параболична антена, наподобяваща радарна антена. Тя е изработена от дебела 5–8 см листова стомана (вероятно), а може би и от сплавта Импервиум, за да не се разпада от огромните вибрации при всяка експлозия. Във фокуса той се възпламенява от електрическа запалка, предполагам с честота 1–2 експлозии в секунда, произвеждайки широколентов експлозивен шум, който се насочва от подвижната параболична антена към целта. От 0 до 300 метра причинява моментална смърт от вътрешни кръвоизливи на цялата жива сила на противника, независимо дали има пряка видимост или не. От 300 до 500 метра предизвиква тежки наранявания, и над 500 метра — тежко главоболие и невъзможност за изпълнението на каквато и да било задача. Усъвършенствани модели на това оръдие са били в състояние да раздробят на парчета чрез бърза умора в метала стоманена танкова броня на разстояние няколкостотин метра.
S24: Шалканоне — скица.
S21: Шалканоне — снимка.
В по-секретните проекти на тайните общества се разработват също така оръжия за климатични войни, като „оргоновите“ генератори на Вилхелм Райх; а също и молекулярни и „ледени“ бомби; „въздушно-горивни експлозиви“, „air-fuel-explosives“, и бинарни нервно-паралитични газове. В следващите томове от тази поредица ще опишем най-обстойно и една от най-жестоките и най-комични в същото време истории за построяването и изпробването от немците на цяла серия от различни видове атомни реактори и атомни бомби, които са били изпробвани от тях в успешни подземни и наземни изпитания — например с първата тактическа ракета с атомна бойна глава, тъй наречената в литературата „Чукът на Тор“, „Hammer of Thor“, или „T-Geschoss“, успешно изпробвана, унищожавайки един специално построен за целта град-мишена със своята ослепителна експлозия (Стивънс, Х., 95).
Има упорити мнения от различни допълващи се източници, че в края на войната сглобените и неизползвани атомни бомби от подземните немски научноизследователски центрове са „пленени“ от американците. Една от тях е изпробвана в Щатите в „първата“ атомна експлозия на Земята в Аламогордо, щата Ню Мексико. Следващите две немски бомби са хвърлени от американците върху Хирошима и Нагасаки — японските градове на бившите немски и бъдещи американски съюзници (Терз, Билек, IX. 92).
Въпреки неправдоподобността на такива истории, ние винаги трябва да си спомняме мотото на нашата Академия за политически-некоректни (или дисидентски) науки, да си спомняме нашата често-повтаряна максима, че Вселената е много по-странна и непредсказуема, отколкото и най-добрата научна фантастика за нея би могла да бъде. Спомняйки си нашия девиз, тук е мястото да охладим прибързаните реакции на недоверие сред читателите като намекнем, че нито ядрената експлозия в Аламогордо, нито пък немските подземни и надземни експлозии почти две години преди това, са били първите експлозии на земно-конструирани атомни бомби.
Според нашите дисидентски източници прадядото на тези атомни оръжия е бил взривен във Великобритания от тамошните тайни общества почти половин век преди края на Втората световна война, или някъде по времето на кралица Виктория. Голямата експлозия през 1906 г. край река Белокаменная Тунгуска, според данните получени в нашата академия, е била първото изпробване на Земята на термоядрено взривно устройство, доставено на борда на земно-построена антигравитационна чиния, принадлежаща твърде вероятно на същите тези британски тайни общества, финансирани без ограничения от банкерите зад тях (Харбинсън, 80). Затова може би става и ясно защо Хитлер е решил все пак да не използва своите ядрени оръжия срещу англичаните. Та нали твърде вероятно те самите са му дали, посредством двата клона на техните общи тайни общества, някои от чертежите за същите тези атомни бомби.