Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да ме образоваш, Сенч, и то бързо. Какви фракции? Как контролът на принца би устроил интересите им? Каква чужда принцеса? И… — последният въпрос едва не ме задави — защо някой ще мисли, че принц Предан е Осезаващ?
— Защото ти беше — отвърна той кратко. Пресегна се отново за чайника и си напълни чашата. Този път течността беше по-черна и от нея лъхна сладникав и в същото време — леко горчив аромат. Отпи дълбоко и веднага последва глътка бренди. Преглътна. Зелените му очи срещнаха моите и той зачака. Не казах нищо. Някои тайни все още си бяха мои. Така поне се надявах.
— Ти беше Осезаващ — продължи той. — Според някои е дошло от майка ти, която и да е била тя, и Еда да ми прости, тайно подкрепях това мислене. Но други сочат назад във времето, до Петнистия принц и някои други от старите в родословното дърво на Пророка, и казват: „Не, покварата е там, в корените, а принц Предан е издънка на същата родословна линия“.
— Но Петнистият принц е умрял бездетен! Предан не е негов потомък. Какво кара хората да мислят, че принцът може да е Осезаващ?
Сенч ме изгледа с присвити очи.
— На котка и мишка ли си играеш с мен, момче? — Отпусна длани на ръба на масата. Вени и сухожилия изпъкнаха възлести, когато се наведе към мен и попита строго: — Да не си мислиш, че дарбите ми изтляват, Фиц? Защото мога да те уверя, че не е така. Може и да остарявам, момче, но съм проницателен както винаги, гарантирам ти го.
До този момент не се бях съмнявал. Това избухване бе толкова нехарактерно за Сенч, че неволно се отдръпнах в стола си и го загледах с мрачно предчувствие. Трябваше да е изтълкувал погледа в очите ми, защото също се отпусна в стола си и прибра ръцете си в скута. Когато отново заговори, чувах отново стария си наставник.
— Славея ти е казала за менестрела на Пролетния панаир. Знаеш за вълненията из страната сред Осезаващите, да, и знаеш за онези, които се наричат Петнистите. Има и по-обидно име за тях. Култът на Копелето. — Изгледа ме заплашително, но не ми остави време да смеля тази информация. Махна пренебрежително с ръка при стъписването ми. — Както и да се наричат, напоследък прилагат ново оръжие. Изобличават семейства, покварени от Осезанието. Не знам дали се стремят да докажат колко широко е разпространено Осезанието, или пък целта им е унищожаването на себеподобните им, които не искат да се съюзят с тях. На публични места се появяват афиши. „Джиър, синът на Кожаря, е Осезаващ; звярът му е жълта хрътка“. „Лейди Чаровна е Осезаваща; звярът й е ловният й сокол“. Всеки афиш е обозначен с техния знак: петнист кон. Кой е Осезаващ и кой не е станало дворцова клюка напоследък. Някои отричат слуховете; други бягат в провинциалните си имения, ако са оземлени, в далечно село и под ново име, ако не са. Ако тези афиши са верни, то обсебените от Зверската магия са много повече, отколкото би могъл да допуснеш. Или пък… — той кривна глава към мен — може би знаеш повече от мен?
— Не — отвърнах кротко. — Не знам. — Окашлях се. — Нито пък знаех колко пълно ти донася Славея за мен.
Той сплете пръсти под брадичката си.
— Обидих те.
— Не — излъгах. — Не е това, просто…
— Проклет да съм. Станал съм раздразнителен старец, въпреки всичко, което правех, за да го избегна! И те обидих, а ти ме лъжеш, и точно когато си единственият, който може да ми помогне, аз те отблъсквам от себе си. Разумът ми изневерява точно когато ми трябва най-много.
Очите му изведнъж се спряха на моите и усетих ужаса в погледа му. Старецът се беше смалил буквално пред мен. Когато заговори отново, гласът му премина в колеблив шепот:
— Фиц, изпитвам ужас за момчето. Ужас. Обвинението не беше разлепено публично. Изпратено ни беше в запечатано писмо. Изобщо не беше подписано, нямаше го дори знака на Петнистите. „Направете каквото трябва“ — така пише — „и няма да е нужно някой друг да го разбере. Пренебрегнете ли това предупреждение, сами ще предприемем действия“. Но не казват какво искат от нас, нищо изрично, тъй че какво можехме да направим? Не го пренебрегнахме; просто изчакахме да научим повече. А след това той изчезна. Кралицата се бои… кралицата се бои от твърде много неща, за да ги изброявам. Най-много се бои, че ще го убият. Но това, от което се боя аз, е още по-лошо. Не че просто ще го убият, а че ще го сведат до… до онова, което беше ти, когато с Бърич те измъкнахме от лъжливия ти гроб. Звяр в човешко тяло.
Стана рязко и се отдалечи от масата. Не знам дали се чувстваше засрамен, че любовта му към момчето може да го доведе до такъв ужас, или защото искаше да ми спести спомена за онова, в което се бях превърнал. Нямаше защо да се притеснява. Свикнал бях да отхвърлям онези спомени. Сенч се вторачи в един гоблен, без да го вижда, после се покашля. Когато продължи, отново говореше съветникът на кралицата.