Сплавта на закона

Вдигна пушката, стреля и се Тласна рязко от сачмите. Увеличеното му тегло попречи на Тласъка да ги забави, също както когато бе по-лек Тласъкът оказваше по-голямо въздействие.

В резултат продължиха бавно да набират височина, но пък Тласъкът проби дупка в тавана. Уакс рязко намали теглото си и Тласна по-силно пироните в пода. Двамата изхвърчаха през дупката, която бе направил, и се извисиха на четирийсет или петдесет стъпки във въздуха. Уакс се завъртя бавно сред мъглите, с развята мъглопелерина и димяща пушка в едната ръка; с другата стискаше Стерис. Отдолу проехтяха изстрели и куршумите оставиха тъмни дири в мъглите около тях.

Стерис извика уплашено и се вкопчи в него. Уаксилий събра цялата натрупана в металоемите тежест — достатъчна, за да разтроши и павета, ако се разходи върху тях. По странна прищявка на ферохимията с увеличаване на теглото тялото му не ставаше по-плътно — куршумите щяха да преминават през него със същата лекота. Но пък с нарастване на тежината способността му да Тласка се увеличаваше неимоверно.

Той използва увеличеното тегло да Тласне надолу с всичко, което му оставаше. Множество синкави линии сочеха към земята. Пирони. Брави. Оръжия. Лични вещи.

Сградата се разтресе, а после се разпадна — всички пирони и скоби, придържащи дъските, се забиха в земята. Последва оглушителен трясък.

Миг по-късно теглото му се върна към нормалното, ала металоемите му бяха изпразнени напълно. Уаксилий се остави на гравитацията и се спусна през мъглите, притиснал Стерис към себе си. Приземиха се сред останките на къщата. Върху пода на тунела бяха разхвърляни трески и парчета от греди.

Трима Изчезвачи стояха в началото на тунела и се озъртаха, зяпнали от почуда. Уаксилий вдигна пушката, запъна я аломантично и ги повали с три изстрела. Това бяха последните, които още можеха да се държат на крака. Останалите бяха смазани на дъното на тунела.

Слаб огън се разгоря в ъгъла, където бе паднал един фенер. На светлината му той огледа Стерис. Мъглата се спускаше през отвора и изпълваше тунела.

— О, Оцелели от Мъглите! — промълви Стерис задъхано и се притисна към него. Не изглеждаше уплашена. По-скоро сякаш беше възбудена.

„Интересна жена си ти, Стерис“ — помисли си Уаксилий.

— Уакс, не разбираш ли, че си призван за друго? — провикна се един глас от сумрачния тунел. Беше Майлс. — Ти си истински човек-армия! Прахосваш живота си по този начин.

— Вземи — тихо каза Уаксилий и подаде пушката на Стерис, като преди това я запъна. Беше останал един последен патрон. — Дръж я здраво. Искам да побегнеш към участъка. Той е на Петнадесета и Рюман. Ако Изчезвачите те последват, стреляй.