През пустинята

— Извинявай, че се държах нелюбезно с теб, но все още не знаех всичко това. Щом тези англичани са с теб, те са мои приятели. Сега ще бъдете мои гости. Позволи ми да се оттегля и да поръчам да приготвят пиршеството.

Сега вече се чувствах на сигурно място тук. Бръкнах под дрехата си и извадих шишето със «светената» вода.

— На бинт ам[106] ли ще поръчаш яденето? — попитах аз.

— Да.

— Тогава я поръси с няколко капки от този съд! Това е вода от кладенеца Зем Зем. Аллах да е с нея!

— Ефенди, ти си храбър герой и благородник. Ела и сам я напръскай! Жените на шаммар не се срамуват да покажат лицата си пред мъжете.

Всъщност вече бях чувал, че жените и момичетата от племето шаммар не са привърженички на фереджетата, и по време на днешното си пътуване бях срещнал много от тях, чиито лица видях непокрити.

Шейхът отново стана и ми даде знак с ръка да го последвам. Не вървяхме дълго. Близо до шатрата му имаше още една палатка. Като влязохме в нея, забелязах три арабки и две негърки. Явно негърките бяха робини, а другите — жени на Мохамед Емин. Две от тях мелеха между два камъка брашно от ечемик, а третата ръководеше работата. Явно тя беше господарката.

В единия ъгъл на палатката имаше много чували с ориз, фурми, кафе, ечемик и боб, над които беше проснат скъп килим. Всичко това представляваше тронът на господарката. Тя все още беше млада, стройна и с по-светла кожа на лицето от другите жени. Чертите й бяха правилни, очите тъмни и искрящи. Устните й бяха начервени, а веждите боядисани в черно. Челото и бузите й бяха украсени с изкуствени бенки; а по голите й ръце и крака се виждаха татуировки. На всяко от ушите й висеше по една голяма златна халка, а такава имаше и на носа си, и по нея блестяха множество скъпоценни камъни. Сигурно по време на хранене й пречеше. Около шията й висяха цели нанизи от перли, корали, асирийски висулки и пъстри камъчета, а отделни сребърни гривни стягаха глезените, лактите и китките й. Другите жени имаха по-малко украшения.

— Селям! — поздрави шейхът. — Водя ви един велик герой от племето на алеманите, който иска да ви дари с благословията на Зем Зем.

Всички жени веднага се хвърлиха ничком на пода. Дори и знатната дама се спусна от трона си и коленичи. Излях няколко капки вода в ръката си и напръсках с тях жените.

— Приемете я, цветя на пустинята! Богът на всички народи да ви приеме с радост за това, че вашето ухание освежава сърцето на вашия господар.

Щом жените забелязаха, че отново прибрах съда, станаха и побързаха да ми благодарят. После шейхът заповяда:

— Погрижете се да приготвите гощавка, достойна за този мъж. Ще поканя толкова гости, че палатката ми да се напълни и всички да се радват на честта, която ни беше оказана днес.

Върнахме се обратно в шатрата му. Докато влязох, Мохамед Емин се забави малко вън, за да даде заповедите си на няколко бедуини.

— Къде бяхте? — попита Дейвид Линдси.