Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
Двамата претори се прибраха в Рим, където увещаваха сената да събере възможно най-скоро нова войска. С всеки ден положението ставаше по-сериозно, но при условие, че Лукул и Марк Кота се канеха да воюват на изток, а Помпей продължаваше да воюва в Испания, повечето сенатори смятаха обявяването на мобилизация за безполезно — войници просто нямаше. През януари се разбра, че Спартак е напуснал Лукания начело на четиридесет хиляди души, групирани в осем пълноценни легиона. Бунтовниците бяха връхлетели върху позициите на бедния квестор Тораний при река Силар, бяха убили и него, и всичките му войници. Кампания се намираше в ръцете на Спартак, който според сведенията се опитвал да убеди самнитите на свой ред да се присъединят към него и да се борят за независима Италия.
Трибуните на хазната получиха стриктни указания да престанат с вечните си оплаквания и да се опитат спешно да намерят пари, с които да се събере армия от платени ветерани. Преторът Квинт Арий (който трябваше да замени Гай Верес като управител на Сицилия) получи инструкции да замине най-бързо за Капуа, където да сформира армия от четири легиона, каквато се полагаше само на консул. Задачата му беше да примами в легионите възможно най-голям брой ветерани. Новоизбраните консули Луций Гелий Попликола и Гней Корнелий Лентул Клодиан получиха официално върховното командване във войната срещу Спартак.
Всичко това Спартак научи, след като се зае с постепенното овладяване на Кампания. И тъй като армията му продължаваше да нараства, той се научи да попълва състава й в движение, като подрежда новите кохорти, без дори да оставя старите да си починат. Тъжно събитие беше гибелта на Еномай по време на успешното нападение срещу лагера на Вариний и Валерий. Но пък Крикс беше все още жив и здрав, а имаше и други способни офицери. Държавният кон, който преторът Вариний остави, докато си спасяваше живота, беше достойно животно за главнокомандващия бунтовническата армия! Всяка сутрин Спартак демонстративно целуваше коня и галеше дългата му сребриста грива. Беше го нарекъл Бациат.
Убеден, че градове като Нола и Нуцерия ще се присъединят към него, Спартак беше пратил парламентьори, които да говорят с градските управници и да им обяснят какви са намеренията на Спартак — да подпомогне Квинт Серторий в установяването на Италийска република. За целта той искаше войници, провизии и пари. Но гражданите на Нола и Нуцерия твърдо му заявиха, че никой град в Кампания няма да подкрепи каузата на Квинт Серторий или на гладиатора Спартак.
— Ние не обичаме римляните — заявиха магистратите на Нола — и се гордеем с факта, че се съпротивлявахме на римската войска по-дълго, от който и да е друг италийски град. Но няма да го допуснем повече. Никога повече война в Рим. Ние изгубихме богатствата си, цвета на града ни загина в борбата срещу римляните. Няма да застанем на твоя страна.
Когато и от Нуцерия пратиха подобен отговор, Спартак се посъветва с Крикс и Алузо.
— Да превземем и двата града и да ги оплячкосаме — поиска тракийската жрица. — Така и другите ще знаят, че е по-добре да ни подкрепят.
— Съгласен съм с нея — добави Крикс, — макар и по други съображения. Имаме четирийсет хиляди души армия, достатъчно добро въоръжение и предостатъчно храна. Но нямаме нищо друго, Спартак. Колкото и да обещаваме на войниците богатство и високо положение след окончателната победа на Квинт Серторий, няма да е зле да им покажем това богатство още сега. Ако нападаме всеки град, който откаже да ни сътрудничи, ще наплашим и градовете, които ще срещнем по-нататък по пътя си. А в същото време ще зарадваме легионите си. Жени, пари, никой не може да устои на грабителството!
Привикнал към всякакво насилие и станал безразличен към човешкото нещастие, Спартак вземаше решенията си много по-бързо, отколкото навремето, преди да влезе в гладиаторския свят.
— Много добре. Нападаме Нуцерия и Нола. Нека никой не жали врага.
Войската му не прояви никаква жалост. Като огледа резултатите от нападението, той си каза, че от плячкосването на италийските градове има полза — освен пари, жени и храна, Нола беше дарила своите нападатели с цяло съкровище от злато и скъпоценности. Ако продължаваше така, Спартак щеше да предложи на Квинт Серторий не само войници, но и средства, с които да си набави двойно по-голяма армия. А ако това се окажеше истина, нищо чудно диктаторът Квинт Серторий да назначи тракийския гладиатор Спартак началник на конницата.
Ето защо бунтовниците трябваше да се сдобият с голямо богатство още преди да напуснат пределите на Италия. Към легионите се присъединяваха още желаещи, а заедно с тях се носеха и разказите за скрити богатства в Лукания, Брутий и Калабрия, които римляните така и не успели да докопат в миналото. Затова от Кампания бунтовниците се насочиха на юг към Брутий, където превзеха първо Консенция, сетне Турий и Мегапонт на брега на Тарентския залив. За голяма радост на Спартак и трите града се оказаха порядъчно богати.