„Препоръчвам ти третата бъчва отляво. Превъзходно вино от подножието на Веригава при Сливен. Ще го оцениш!“
— Да пукне дано! — произнесе гласно Трошан и захвърли листа.
После си даде сметка, че в неговото положение не ще му помогнат никакви ругатни и проклятия. И кой знае как му хрумна да провери дали с добавката на писмото Кривич му се бе подиграл. Заповяда на стража да го отведе в избата и си наточи един стакан от третата бъчва. Пийна внимателно — боеше се, че ще е оцет или някаква друга помия. Но не — беше наистина вино и то както се казваше в писмото: превъзходно. Трошан изпразни до дъно стакана.
— Да пукне дано! — повтори, но този път доста по-кротко, почти нежно… И млясна с език.
XXX. Спасение за „Града на спасението“
На утрото по неведоми пътища се разчу за нощния поход на Трошан и за пленяването му на острова. Това сякаш бе знак, за да настане небивало оживление в Созопол.
Към седалището на дукса се стекоха няколко десетици мъже от кореняците-созополци. Те бяха по своему трогателни, тези доброволци на Негослав. Предимно рибари и мирни технитари226, те нямаха никакво свястно въоръжение и всеки бе дошъл с онова, което му бе паднало под ръка — кой с брадва, кой с дървена вила, кой с кухненски нож, кой с обикновена тояга, а бъчварят Арцо се бе обръжил с чукчето, с което набиваше обръчите. Те си даваха сметка, че оръжието им бе почти символично, че с него в ръка отиваха на почти сигурна смърт, но въпреки това идваха. Защото чрез Негослав отечеството ги бе призовало на бран и те идваха да умрат в негово име. Кастрофилаксът им раздаде това-онова от оръжейната на крепостта, ала те пак не се превърнаха във войска, а си останаха мирни, но жертвоготовни обикновени люде на Созопол.
Обратно — на ниския северен бряг извън крепостната стена се събираха хора, въоръжени от глава до пети, самият вид на които издаваше, че да се сражават и убиват е единственото занятие в живота им. Струпаха се там, пресметнати на око, докъм три стотици пирати. Ставрос Априн ги раздели съответно на три дружини и ги повери на помощниците си — всеки от пиратите при онзи от помощниците, който го бе купил за днешната битка. Сега се разбра, че най-сръчен в този род търговия е бил Григорас — под негова заповед се оказаха около половината наемници, — а най-неско̀посен Радѝн Хубавеца; неговата дружина се състоеше всичко на всичко от четиридесетина души.
Сега не беше време да се търси сметка кой е бил старателен и кой нехаен и това Ставрос Априн разбираше отлично. Дошъл бе часът на действието! Той застана начело и каза просто:
— Хайде, момчета! Няколко рибари и селяндури очакват да разберат дали са добре наточени мечовете ви… Напред!
И след тези думи малката въобще, но внушителна за градче като Созопол пиратска войска се юрна във весела надпревара през винаги зеещата крепостна порта към седалището на дукса.
Още първият сблъсък с бранителите показа, че всъщност няма да има битка, а само бързо и непридирчиво клане. Напразно Негослав, застанал пред шарената си, необучена и почти невъоръжена войска, се опитваше с примера си да увлече защитниците. Какво ти увличане, Боже, срещу тази далеч по-многобройна и далеч по-опитна сила срещу тебе? Хората се държаха храбро, но притиснати от три страни и съзнаващи безпомощността си, заотстъпваха към сградата. Отстъплението скоро се превърна в бягство и пред вратата не след дълго, само за минути, се оказаха само кастрофилаксът и шепа по-юначни бранители. Не беше нужно обаче да си кой знае колко добър познавач, за да видиш, че и тяхната съпротива щеше да бъде смазана за по-малко време, отколкото би им било нужно да си прочетат последната молитва.
вернуться
226
Технитар — занаятчия.
